— Какво имате предвид? — попита Ема.
— Веднага щом брат ви излезе от къщата сутринта, искам да знам кои райони смята да посети и кои лидери на лейбъристите ще бъдат с него, така че нашите хора да ги чакат още на гарата.
— Това е доста коварно, не мислите ли?
— Бъдете сигурна, лейди Клифтън…
— Ема.
— Ема. Не се опитваме да спечелим състезание по печене на курабийки на селски празник, а общи избори. Залогът не може да бъде по-голям. Трябва да гледаме на всеки социалист като на враг, защото това е война с всички средства. Наша работа е да се погрижим след четири седмици да не е останал нито един от тях, включително брат ви.
— Май ще ми отнеме малко време да свикна с това.
— Имате двайсет и четири часа. И не забравяйте, че брат ви е най-добрият, а Гриф Хаскинс е най-лошият, което ги прави страховита комбинация.
— С какво започвам?
Лейси стана от бюрото и отиде до голямата карта на стената.
— Трябва да спечелим тези шейсет и две маргинални места, ако искаме да се надяваме да съставим следващото правителство — почна той още преди Ема да успее да отиде до него. — Всяко от тях се нуждае от промяна четири или по-малко процента, за да смени цвета си. Ако двете основни партии спечелят по трийсет и едно места, ще имаме неработещ парламент. Ако някоя от двете вземе десет места повече, ще получи двайсет гласа мнозинство в Камарата. Ето колко важна е работата ни.
— А останалите шестстотин места?
— Повечето са ясни много преди отварянето на урните. Интересуват ни само местата, където гласовете се броят, а не се претеглят. Разбира се, ще има една-две изненади както винаги, но нямаме време да се опитваме да разберем къде ще са те. Работата ни е да се съсредоточим върху шейсетте и два маргинални района и да се погрижим всеки от тях да избере депутат консерватор.
Ема се вгледа по-внимателно в дългия списък, като започна с най-маргиналното място — Басилдън. Лейбъристите имаха мнозинство от 22 гласа, което означаваше 0,1 процента промяна на нагласите на избирателите.
— Ако не можем да спечелим този район, ще трябва да търпим още пет години лейбъристко правителство. — Лейси посочи долната част на картата. — Грейвсенд се нуждае от 4,1 процента промяна. Ако успеем да постигнем такава промяна в цялата страна, ще гарантираме трийсет места повече за консерваторите.
— Какви са тези седем квадратчета до всеки район?
— Всяко от тях трябва да бъде отметнато преди изборния ден.
Ема прочете текста над тях: Кандидат, Необходима промяна, Агент, Председател, Активисти, Привлечени избирателни райони, ВДП.
— Три от районите още си нямат дори кандидат — каза Ема. Гледаше невярващо списъка.
— Ще имат до края на седмицата, иначе кандидатът на лейбъристите ще бъде конкуренция, а ние няма да позволим подобно нещо.
— Ами ако не успеем да намерим подходящ кандидат за толкова кратко време?
— Ще намерим, дори да е селският идиот — каза Лейси. — Вече си имаме един-двама такива в нашите редици в Камарата, при това от сигурни райони.
Ема се разсмя и погледът ѝ се спря върху "Привлечени избирателни райони".
— Едно сигурно място привлича съседен маргинален избирателен район — обясни Лейси, — като му предлага помощта на опитен агент, агитатори, дори пари, ако са необходими. Разполагаме с резервен фонд с достатъчно средства да осигурим във всеки момент по десет хиляди паунда на всеки маргинален район.
— Да, разбрах го при предишните избори, докато работех в Уест Кънтри — каза Ема. — Но открих, че някои избирателни райони са по-склонни към сътрудничество от други.
— И ще откриете, че същото се отнася зa цялата страна. Местни партийни лидери, които си мислят, че знаят по-добре от нас как се води кампания, ковчежници, които предпочитат да изгубят избори, вместо да се простят и с едно пени от сметката си, депутати, които твърдят, че могат да изгубят местата си дори когато имат мнозинство от двайсет хиляди. Натъкнем ли се на някой от тези проблеми, вие ще трябва да се обадите на председателя и да намерите решение. Не на последно място, защото няма да се вслушат в един агент, колкото и старши да е той, и особено защото всички знаят, че Майката се вслушва във вас.
— Майката?
— Извинете — каза Лейси. — Така наричаме лидера.
Ема се усмихна и попита:
— А ВДП? — И посочи последния ред.