— Не е "вонящи дърти пенсии", макар че те като нищо могат да решат кой ще спечели изборите, защото ако решат да се запишат в списъците, най-вероятно ще гласуват. И дори да не могат да ходят, ще им осигурим кола и шофьор да ги откара до най-близката изборна секция. Като млад агент веднъж дори помогнах на един човек да гласува от носилката си. Едва когато го върнах в дома му, той ми каза, че е гласувал за лейбъристите.
Ема се опита да не прихне.
— Не — каза Лейси, — ВДП означава "всякакви други проблеми", каквито ще си имаме по няколко на ден. Ще се погрижа да ви се наложи да се заемате само с наистина трудните, защото през повечето време ще сте на път, а аз ще съм тук, в базата.
— А добри новини има ли? — попита Ема, докато продължаваше да изучава картата.
— Има. Можете да сте сигурна, че противниците ни са изправени пред абсолютно същите проблеми като нас, и бъдете благодарна, че нямаме квадратче с надпис "Профсъюзи". Чух, че сте добре запозната с методите на Гриф Хаскинс, дясната ръка на брат ви. Познавам го от години, но всъщност изобщо не го познавам, така че какво е да се работи с него?
— Абсолютно безмилостен е. Не вярва в добрата воля, работи денонощно и е твърдо убеден, че всички тори са изчадия на дявола.
— Но и двамата знаем, че има една голяма слабост.
— Така е — каза Ема, — но той никога не пие по време на кампания. Не близва нито капка, докато в последния район не бъде пуснат последният глас. И после се отрязва, независимо дали е спечелил, или е изгубил.
— Тук пише, че последните допитвания дават два процента преднина на лейбъристите — каза Карин и вдигна очи от вестника.
— Никаква политика по време на закуска, моля — отвърна Джайлс. — Особено докато Ема е в същата стая.
Карин се усмихна на зълва си.
— Забеляза ли, че бившата ти жена отново е в новините? — попита Ема.
— Какви ги е надробила този път?
— Изглежда, че лейди Вирджиния ще изтегли малкия Фреди от скъпото училище в Шотландия. Уилям Хики намеква, че причината е отново недостиг на средства.
— Изобщо не съм предполагал, че четеш "Експрес" — каза Джайлс.
— Седемдесет и три процента от читателите му подкрепят Маргарет Тачър — каза Ема. — Затова не си губя времето с "Мирър".
Телефонът иззвъня и Джайлс моментално стана от масата, подмина апарата на плота и излезе в коридора, като затвори плътно вратата.
— Къде ще ходи днес? — прошепна Ема.
— Не си го чула от мен — рече Карин, — но ще ти кажа, че шофьорът му ще го кара до Падингтън.
— Рединг 3,7 процента, Бат 2,9 процента. Бристолското пристанище 1,6 процента, Ексетър 2,7 процента и Труро…
— Не може да е Труро — каза Карин. — Има среща в Транспортния дом в осем вечерта, така че не би могъл да се върне навреме. — Млъкна, когато Маркъм влезе в стаята с прясно сварено кафе.
— С кого говореше брат ми по телефона? — небрежно попита Ема.
— С мистър Денис Хийли.
— А, да, ще ходят в…
— Рединг, милейди — каза икономът, докато сипваше кафе на Ема.
— От теб би излязъл добър шпионин — каза Ема.
— Благодаря, милейди — отвърна Маркъм, вдигна празните чинии и излезе.
— Откъде да сме сигурни, че наистина не е? — прошепна Карин.
7
Ако някой помолеше Ема да разкаже какво се е случило през следващите двайсет и осем дни, тя щеше да ги опише като един продължителен размазан период. Дните, започващи със скачане в колата в шест сутринта, продължаваха безкрайно и без никаква почивка, докато не заспиваше, обикновено в някой празен вагон или на задната седалка на самолет в един след полунощ.
Джайлс се придържаше горе-долу към подобен режим — същия начин на транспорт, същите часове, но в различни избирателни райони. Двамата всъщност трудно можеха да се шпионират един друг и пътищата им рядко се срещаха.
Социологическите проучвания упорито показваха, че лейбъристите имат около два процента преднина, и Джон Лейси предупреди Ема, че през последната седмица на всяка кампания настроенията на избирателите обикновено започват да клонят в полза на правителството, което е на власт. Ема нямаше това чувство, докато кръстосваше улиците, но се питаше дали избирателите са само учтиви, когато виждаха синята ѝ розетка и ги питаше дали биха гласували за консерватор. Всеки път, когато питаха мисис Тачър за социологическите проучвания по време на обиколките и из страната, тя неизменно отговаряше: "Глупавите проучвания са за глупави хора. На трети май ще гласуват единствено умни избиратели".
Макар че Ема и мисис Тачър разговаряха само веднъж през двайсет и осемте дни на кампанията, Ема стигна до заключението, че лидерът на нейната партия е или много талантлива актриса, или наистина вярва, че консерваторите ще спечелят.