Продължиха покрай правителствената скамейка докато лорд Белстед не стигна до катедрата на ораторите. Секретарят се усмихна топло на новия член на Камарата и ѝ подаде картичка, на която беше отпечатана клетвата за вярност към Короната.
Ема впери поглед в думите, които вече беше репетирала сутринта в банята, по време на закуска в колата по пътя към Уестминстър и докато я "нагласяваха" в гардеробната. Изведнъж това вече не бе репетиция.
— Аз, Ема Елизабет Клифтън, се заклевам във Всемогъщия Бог, че ще бъда вярна на Нейно величество кралицата и нейните наследници и приемници. Господ да ми е на помощ.
Секретарят отвори голямата изписана на ръка книга, за да може тя да добави името си в списъка. Предложи ѝ писалка, но Ема учтиво я отказа и предпочете онази, която ѝ бе подарена от дядо ѝ лорд Харви на кръщенето ѝ преди близо шейсет години.
След като се подписа, Ема погледна към галерията за видни гости. Хари, Карин, Себастиан, Саманта, Грейс и Джесика ѝ се усмихваха и я гледаха с нескрита гордост. Тя отвърна на усмивките им и когато свали очи, видя при парапета една дама от Камарата на общините. Маргарет Тачър. Тя леко ѝ кимна и Ема отвърна на комплимента.
Баронеса Клифтън последва брат си покрай предната скамейка и покрай мястото на лорд-канцлера до стола на говорителя. Секретарят пристъпи напред и представи новия член на лорд-говорителя.
— Добре дошли в Камарата, лейди Клифтън — каза той и стисна топло ръката ѝ. Думите му бяха последвани от викове "Браво, браво" от всички страни.
След това Джайлс поведе сестра си покрай трона — няколкото членове, които седяха на стъпалата, ѝ се усмихнаха, — и продължи към източната врата, за да излезе в Залата на принца. Щом се озоваха навън, Ема свали триъгълната си шапка и въздъхна с облекчение.
— Май лъвовете те харесаха — каза Джайлс, докато се навеждаше да целуне сестра си по бузите. — Макар да забелязах, че един-двама от колегите ми облизват устни в очакване на появата ти на катедрата на ораторите.
— Не се заблуждавайте — каза Белстед. — Брат ви също ще се облизва, когато дойде време да се изправите срещу опозицията.
— Но не и преди да произнесеш встъпителната си реч, сестричке. Признавам обаче, че след това си законна плячка.
— Какво следва сега? — попита Ема.
— Чай със семейството на терасата — отвърна Джайлс.
— И след като се освободите — каза Белстед, — няма да е зле да се върнете в залата и да заемете мястото си в края на предната редица. Съветвам ви през следващите няколко дни да наблюдавате работата на Камарата, да свикнете с нашите странности и традиции, преди да решите да произнесете речта си.
— Това ще е единствената ти реч, на която никой няма и да помисли да те прекъсва и всеки застанал след теб на катедрата ще те възхвалява, сякаш си Цицерон.
— А после какво следва?
— Трябва да се подготвите за първите въпроси към вас като заместник-министър на здравеопазването — каза Белстед — и да не забравяте, че в залата ще има и медици.
— Тогава ръкавиците ще бъдат свалени — каза Джайлс. — И не бива да очакваш братска любов дори и от най-близките си. Любезните усмивки и "Браво, браво" ще идват само от твоята страна в залата.
— И няма да можете винаги да разчитате на тях — с иронична усмивка каза Белстед.
— Въпреки това, сестричке, добре дошла в Камарата. Признавам, че се изпълвам с гордост всеки път когато някой от колегите ми попита "Знаеш ли, че онова е сестрата на лорд Барингтън?"
— Благодаря, Джайлс — отвърна Ема. — Очаквам с нетърпение деня, когато някой от моите колеги попита: "Знаеш ли, че онзи там е братът на лейди Клифтън?"
Чук, чук, чук. Карин се събуди първа. Обърна се. Мислеше, че сънува.
Чук, чук, чук. Този път малко по-силно.
Изведнъж се разсъни. Бавно стана от леглото и отиде на пръсти до прозореца, за да не събуди Джайлс. Чук, чук, чук — още по-силно.
— Чука ли някой? — попита Джайлс сънено.
— Май да — каза Карин, дръпна завесата и погледна надолу. — Боже! — възкликна и изхвърча от спалнята преди Джайлс да успее да я попита какво става.
Карин изтича по стълбите и бързо отключи предната врата.
Момчето се беше свило на прага и трепереше.
— Влизай — каза тя. То обаче не помръдна, докато тя не го прегърна. — Не знам за теб, Фреди, но лично аз не бих отказала един горещ шоколад. Защо не влезеш да видим дали ще намерим?