Тръгнаха към кухнята. В същото време Джайлс се появи на площадката.
— Сядай, Фреди — каза Карин и наля мляко в една купа. Джайлс влезе при тях. — Как дойде тук? — наглед небрежно попита тя.
— Взех влака от Единбург, но чак като пристигнах в Лондон си дадох сметка колко е късно. Стоях пред вратата близо час — обясни Фреди. — Не исках да ви будя, обаче измръзнах.
— Каза ли на директора или на лорд Фенуик, че ни идваш на гости? — попита Джайлс, докато Карин отваряше кутия бисквити.
— Не. Измъкнах се от параклиса по време на молитва — призна момчето.
Карин сложи пред него чаша горещ шоколад и чиния бисквити на масата.
— Каза ли изобщо на някого, че смяташ да дойдеш? На някой приятел?
— Нямам много приятели — призна Фреди и отпи от шоколада. Погледна Джайлс и добави: — Моля ви, не ми казвайте, че трябва да се връщам.
Джайлс не знаеше какво да отговори.
— Утре ще мислим за това — заяви Карин. — Изпий си шоколада и ще те заведа в стаята за гости, за да поспиш.
— Благодаря, лейди Барингтън — каза Фреди. Допи шоколада си. — Много съжалявам, не исках да ви създавам неприятности.
— Никакви неприятности не си ни създал — каза Карин. — Хайде сега в леглото. — Тя отново го хвана за ръка и го поведе към вратата.
— Лека нощ, лорд Барингтън — каза момчето доста по-оживено.
Джайлс включи котлона и свали чайника от лавицата над него. Докато чакаше водата да заври, взе телефона, набра справки и попита за номера на училището на Фреди в Шотландия. Записа си го и провери дали номерът на Арчи Фенуик е в указателя му. Реши, че седем сутринта е разумно време да се обади и на двете места. Чайникът започна да свири точно когато Карин се появи отново.
— Заспа щом помириса възглавницата, горкият.
Джайлс ѝ наля чай.
— Беше толкова спокойна и уверена. Честно казано, не бях сигурен какво да кажа и какво да направя.
— Как— би могъл? — отвърна Карин. Никога не ти се е случвало някой да чука на вратата ти посред нощ.
Когато баронеса Клифтън от Чу Магна се изправи да произнесе встъпителната си реч в Камарата на лордовете, в препълнената зала се възцари тишина Тя погледна към галерията за видни гости и видя Хари, Себастиан, Саманта и Грейс да ѝ се усмихват — но не и Джесика. Зачуди се къде ли се е дянала. Насочи вниманието си към първия ред на опозицията където със скръстени на гърдите ръце седеше лидерът в сянка на Камарата. Той ѝ намигна.
— Милорди — започна тя с треперещ глас. — Сигурно сте изненадани да ме видите да стоя на катедрата и да се обръщам към вас. Но мога да ви уверя, че никой не е по-изненадан от мен.
От двете страни на залата се разнесе смях, който помогна на Ема да се отпусне.
— Лорд Харви от Глостър седеше на тези пейки преди петдесет години, а лорд Барингтън от Бристолското пристанище седи от другата страна като лидер на опозицията. Виждате пред себе си тяхната неадекватна внучка и сестра.
— Премиерът ми даде тази възможност да продължа работата си в областта на здравеопазването, но този път не като член на борда на чудесна болница, на заместник-председател и дори на председател, а като заместник-министър — продължи тя. — И искам да уверя членовете на тази Камара, че възнамерявам да изпълнявам задълженията си със същата прилежност и усърдие, с които се трудех на всеки пост, който съм заемала както в публичната сфера, така и в личния си живот.
Огледа лицата срещу себе си.
— Милорди, системата ни на здравеопазване се намира на кръстопът, макар да знам много добре в каква посока искам тя да продължи. В мен ще откриете отдаден защитник на хирурга, лекаря, медицинската сестра и най-вече на пациента. И когато поглеждам тази зала, виждам един-двама от вас, на които може би ще се наложи в не толкова далечно бъдеще да се обърнат към услугите на здравеопазването.
Беше смятала, че тези добавени от брат ѝ думи са малко рисковани, но Джайлс я бе уверил, че за разлика от кралица Виктория, техни превъзходителства ще се развеселят. Оказа се прав. Залата избухна в смях, а тя се усмихна над катедрата към лидера на опозицията.
— И затова, милорди, ще продължа да се боря с тежката бюрокрация, страха от иновациите и твърде щедро платените и надценени специални съветници, които никога не са хващали скалпел и не са изпразвали нощно гърне.
Залата се разсмя одобрително.
— Но също толкова важно — продължи Ема, този път малко по-тихо, — никога не ще забравя мъдрите думи на дядо ми лорд Харви, когато като малка имах наглостта да го попитам каква е ползата от Камарата на лордовете. "Да служат — отвърна той, — и да държат под око онези мошеници от Камарата на общините".