— Наричайте ме Конрад, моля. Искам да сме наясно, че нямам интерес да придобивам "Мелър Травъл". Компанията обаче притежава четирийсет и две пътнически агенции, намиращи се на добри места в цяла Великобритания. На хартия цената на тези имоти е малко под два милиона паунда. Но ако бъдат продадени поотделно, реалната им цена би била по-скоро шест, може би седем милиона.
— Но ако се лишим от основния си актив — прекъсна го Слоун, — "Мелър Травъл" ще остане просто куха компания, неспособна да върши основния си бизнес. Несъмнено знаете, че "Томас Кук" вече ни предложиха два милиона за компанията и ясно дадоха да се разбере, че няма да уволняват служители и да продават имотите.
— И тези два милиона ще бъдат платени на компания, която ще бъде управлявана от "Кук", докато Дезмънд Мелър излезе от затвора, така че най-доброто, на което можете да се надявате е една добра премия. Затова съм склонен да предложа същата сума като "Кук", но с малка разлика. Моите два милиона ще бъдат прехвърлени в банка по ваш избор и в град по ваш избор.
— Но Централната банка… — започна Слоун.
— Ейдриън, Централната банка е наистина мощна институция, но мога да назова двайсет и три страни, в които тя няма юрисдикция и дори двустранни споразумения. Трябва само да убедите борда да приеме моята оферта вместо тази на "Кук". Тъй като компанията има само петима директори и един от тях не е в състояние да участва на заседанията, няма да ви е трудно да го постигнете много преди мистър Мелър да излезе на свобода — което, доколкото разбирам, едва ли ще стане в близко бъдеще.
— Доста добре сте информиран — отбеляза Слоун.
— Да кажем, че имам връзки на всички нужни места и вътрешна информация, която ми осигурява преднина пред конкуренцията.
— Ако приема условията ви — каза Слоун, — да смятам ли, че парите, които намерих в каютата си, са един процент от двата милиона, които предлагате?
Нолс се намръщи.
— Разбира се, че не — отвърна Соркин. — Приемете ги просто като визитна картичка, която доказва платежоспособността ми.
Слоун пресуши чашата си и изчака да я напълнят отново.
— Конрад, след две седмици имаме заседание на борда и можете да сте сигурен, че с колегите ми ще разгледаме много сериозно вашето предложение.
Председателят на "Мелър Травъл" се облегна назад и за първи път си позволи да се отпусне и да се наслади на портвайна, уверен, че е преценил Соркин и че двата милиона могат да се приемат като първоначална оферта. Вече беше решил на каква сума да се съгласи, по смяташе да изчака до закуската, преди да направи следващия си ход.
Нолс изглеждаше разочарован, че на Слоун му е предложена по-голяма сума. Подобно нещо бе станало и когато Хаким Бишара бе направил офертата си за "Фартингс" и в крайна сметка изгубиха сделката. Нолс нямаше намерение да прави една и съща грешка два пъти. В края на краищата според него предложението на Соркин бе повече от достатъчно и нямаше нужда да е алчен. Алчността бе най-голямата слабост на Слоун.
— Мисля да се оттегля — каза Слоун и бавно стана, сякаш смяташе, че за тази вечер не може да се постигне нищо повече. — Лека нощ, Конрад. Ще преспя с предложението ви. Може би ще поговорим отново на сутринта.
— Очаквам го с нетърпение — отвърна Соркин, докато Слоун вървеше несигурно към вратата. Нолс не се опита да се присъедини към него, което подразни Слоун, но той не коментира.
Докато слизаше по стълбата, се наложи да се хване за парапета. Зарадва се, че корабният домакин го очаква на долната палуба, защото не беше сигурен дали ще намери пътя до каютата си. Може би не трябваше да пие толкова много портвайн след отличните вина. Но пък кога друг път му бяха предлагали трета — или беше четвърта? — чаша "Тейлър" реколта двайсет и четвърта година?
Спъна се, когато кракът му стъпи на последното стъпало, и корабният домакин бързо му се притече на помощ и внимателно го подхвана. Слоун залитна към релинга и се облегна на него с надеждата, че няма да му призлее — даваше си сметка, че това ще бъде съобщено на Соркин. Вдиша свежия въздух и се почувства малко по-добре. "Само да се прибера в каютата и да си легна", мислеше си той, когато две силни ръце го хванаха през гърдите и с едно плавно движение той изведнъж се озова във въздуха. 0бърна се и се опита да протестира, но корабният домакин само му се усмихна и безцеремонно го метна през борда.
Момент по-късно Соркин застана до корабния домакин. Никой от двамата не проговори, докато председателят на борда на "Мелър Травъл" не изчезна за трети път под вълните.