— Сигурен съм, че Соркин не се интересува от компанията — каза Себ. — А само от четирийсетте и два офиса, чиято цена на хартия е под два милиона паунда, докато моят специалист по недвижими имоти ги оцени на повече от пет.
— Значи това е играта му — каза Досън.
— Мисля, че с радост ще продаде имотите, без да се консултира с Мелър и дори без да наруши закона — каза Арнолд. — Подозирам, че мистър Соркин ще е изчезнал много преди полицията да го настигне.
— Можем ли да го спрем по някакъв начин? — попита Брук.
— Да — каза Себ. — Като сложим ръка на петдесетте и един процента на Мелър и изхвърлим Слоун.
На следващата сутрин на изтривалката на Вирджиния се появи писмо, написано с познат почерк. Тя го отвори. Вътре имаше втори плик, адресиран до мис Кели Мелър, но без адрес, а само кратка бележка:
Моля те, погрижи се Кели да получи това.
Изключително важно е.
Дезмънд
Вирджиния незабавно отвори втория плик и зачете писмото на Дезмънд до дъщеря му.
Скъпа Кели…
Себастиан тъкмо се канеше да влезе в асансьора, когато видя Арнолд Хардкасъл да тича по коридора към него.
— Нямаш ли си жена и семейство, при които да се прибереш?
— Добра новина — каза Арнолд, без да обръща внимание на подмятането му. — Мелър не само се съгласи да се срещне с нас, но и иска това да стане колкото се може по-скоро.
— Отлично. Хаким много ще се зарадва.
— Вече говорих с началника на затвора и той се съгласи утре в дванайсет да се проведе консултативна среща.
— Хаким със сигурност ще иска да присъства.
— Да не дава Господ — каза Арнолд. — Сигурно ще се опита да го удуши, а и кой може да го вини за това? Не, ти трябва да представляваш "Фартингс". В края на краищата той поиска да се види с теб, когато направи първото предложение. Съветвам те да вземеш и Рей Брук, така че Мелър да си даде сметка, че работата е сериозна. Да говорят председател с председател. Това ще го впечатли.
— Има логика — съгласи се Себ.
— Имаш ли някакви ангажименти за утре сутринта?
— И да имам — каза Себ, отваряйки джобния си бележник, — след малко ще бъдат отложени.
Вирджиния се свърза с майката на Кели Мелър, но тя изобщо не беше отзивчива. Сигурно си помисли, че Вирджиния е най-новата приятелка на Мелър. Все пак разкри, че когато се чула за последен път дъщеря си, тя била някъде в Чикаго, но призна, че е изгубила връзка с нея.
В единайсет сутринта на следващия ден Себастиан, Арнолд и Рей Брук се качиха в едно такси и Себ каза на шофьора да ги откара до затвора Белмарш. Шофьорът не изглеждаше особено доволен.
— Няма особени шансове за обратен курс — обясни Арнолд.
— Защо толкова рано? — попита Брук.
— Ще разберем, когато стигнем — отвърна АрнолдПо пътя обсъждаха тактиката си и се съгласиха, че основният им приоритет е да накарат Мелър да се отпусне и да остане с чувството, че са на негова страна.
— Непрекъснато споменавайте Слоун и Нолс, защото съм сигурен, че той би предпочел да има вземане-даване по-скоро с нас, отколкото с тях — каза Себ.
— Не мисля, че би се съгласил да се срещне с нас, освен ако нямаме някакъв шанс — каза Брук, докато таксито излизаше от града.
Когато колата приближи огромния страховито зелен портал на Белмарш, всеки знаеше ролята, която трябва да изиграе. Арнолд щеше да даде начало на срещата и да се опита да убеди Мелър, че те са добрите, а когато реши, че моментът е подходящ. Себ щеше да му направи оферта за милион и половина паунда за акциите му. Брук щеше да потвърди, че парете ще бъдат прехвърлени в сметката му в момента, когато подпише прехвърлянето на акциите, и че като бонус Слоун и Нолс ще бъдат изхвърлени преди края на работния ден. Себ започваше да се чувства по-уверен.
Когато влязоха в затвора, охраната ги претърси щателно. Джобното ножче на Брук бе незабавно отнето. Председателят на борда на "Кук Травъл" може и да бе посетил всяка страна на планетата, но си личеше, че никога досега не е влизал в затвор. Оставиха всичките си ценни вещи и дори коланите на панталоните си при дежурния сержант и тръгнаха към Блок А, съпровождани от двама надзиратели.
Минаха през няколко решетъчни врати — отключваха ги пред тях и ги заключваха зад тях — и най-сетне стигнаха до стаята за срещи на първия етаж. Според часовника на стената оставаха пет минути до дванайсет. Брук вече нямаше нужда да пита защо са тръгнали толкова рано.
Един от дежурните надзиратели отвори вратата и тримата влязоха в помещение със стъклени стени. Макар да бяха оставени сами, двама надзиратели застанаха отвън и ги наблюдаваха. Трябваше да сигурни, че никой няма да предаде на затворника наркотици, оръжие или пари. Нищо не доставяше на надзирател по-голямо удоволствие от това да арестуват адвокат.