Себ се изненада, че не изпитва страх. Беше сигурен, че има предимство, стига този тип да си мисли, че има шанс да прибере малко лесни пари.
— Не е шашма — спокойно каза той. — Но тъй като става дума за голяма сума, Кели ще трябва да дойде с мен в Англия и да подпише някои документи, преди да си получи наследството.
В действителност Себ носеше всички необходими документи в сака си, ако Кели не желае да се върне в Англия — това беше план Б. Нуждаеше се единствено от подпис и свидетел, след което можеше да и даде платежно нареждане за цялата сума срещу 51 процента от "Мелър Травъл". Но след като се беше срещнал с партньора ѝ, това нямаше да се случи.
Беше минал доста отвъд план А, Б и сега умът му работеше усилено.
— Тя няма да ходи никъде без мен — заяви мъжът.
— Нищо против — каза Себ. — Но ще се наложи да си платите самолета до Лондон.
— Не вярвам на нито една твоя шибана дума — каза мъжът, взе кухненски нож и направи крачка към него. Себ за първи път изпита страх, но не помръдна от мястото си и дори реши да рискува.
— За мен е все тая — каза той, като гледаше Кели в очите. — Ако тя не иска парите, те ще отидат автоматично при по-малката ѝ сестра. — Поколеба се за момент — Морийн. — Очите му не се откъсваха от нейните.
— Не знаех, че имаш сестра — каза мъжът и изгледа свирепо Кели.
Тя кимна едва-едва.
— Аз… не съм я виждала от години, Ричи. Дори не знаех, че още е жива.
Себ беше чул всичко, което му трябваше.
— Морийн си е съвсем жива — каза той. — И много се надява Кели да не се върне в Англия.
— Да се надява колкото си иска — отвърна Ричи. — Само гледай тая кучка да се върне с парите ми — добави той и стисна ръката на момиченцето, докато то не избухна в сълзи. — Иначе няма да види Синди отново. И какво правим сега?
— Самолетът ми излита за Лондон утре сутринта в десет, така че мога да взема Кели към осем.
— Петстотин долара може и да ме убедят, че ще се върнеш — каза Ричи и размаха ножа пред него.
— Нямам толкова в себе си — отвърна Себ и извади портфейла си. — Но мога да ви дам всичко, което имам. — И извади 345 долара, които бързо изчезнаха в задния джоб на джинсите на Ричи.
— Ще ви взема утре сутринта в осем — каза Себ. Кели кимна, без да каже нищо. Себ се усмихна на момиченцето и си тръгна, без да се сбогува.
Излезе на улицата и пое по дългия път към хотела к центъра на града — щеше да мине известно време, преди да попадне на такси. Изруга. Само да беше знаел, че Кели има дъщеря!
Събуди се в два след полунощ — осем сутринта в Лондон. Затвори очи, но знаеше, че няма да заспи отново — биологичният му часовник тиктакаше и на друг континент беше съвсем буден. А и непрекъснато си мислеше как Кели Мелър се е озовала в подобна ситуация и с мъж като онзи тип. Явно беше заради детето.
Когато камбанарията на близката църква удари три, Себ се обади на Хаким в банката и му разказа подробно за срещата си с Ричи, Кели и Синди.
— Тъжно, че ще трябва да се върне в Чикаго, ако иска да е с дъщеря си — бяха първите думи на Хаким.
— Никоя майка не би искала да остави детето си при такова чудовище — каза Себ. — Дори не съм сигурен, че докато се върна, няма да си е променила мнението за пътуването.
— Дали ако му дадем хиляда долара в брой, ще пусне и момичето?
— Не мисля. Но двайсет и пет хиляди може и да го убедят.
— Ще оставя на теб да решаваш какъв е план В — каза Хаким. — Но за всеки случай вземи хиляда долара — добави той и затвори.
Себ взе дълъг горещ душ, избръсна се, облече се и слезе долу, за да се присъедини към другите ранобудници на закуска. Погледна менюто и осъзна, че е забравил колко много ядат американците сутрин. Учтиво отказа гофретите с кленов сироп, пържените яйца, наденицата, бекона и картофените кюфтета и се задоволи с купа мюсли и варено яйце.
Освободи стаята малко след седем и трийсет. Портиерът извика такси и шофьорът отново го погледна изненадано, когато Себ му даде адреса.
— Отивам да взема един човек — обясни той, — след което трябва да продължим за "О’Хеър".
Пристигнаха пред 1532 няколко минути по-рано и след като хвърли поглед на къщата, шофьорът остави двигателя запален. Себ реши да изчака до осем без една минута, тъй като не искаше да предизвиква Ричи повече от необходимото. Но не беше забелязал двата чифта очи, които се взираха с очакване в него през прозорец. Миг по-късно предната врата се отвори и малкото момиче изскочи на пътеката и се завтече към него. Майка му тихо затвори вратата след себе си и също се затича.
Себ се пресегна и бързо отвори задната врата на таксито, за да могат двете да скочат до него. Кели затвори и изкрещя: "Тръгвай, за бога, тръгвай", без нито за миг да откъсва поглед от вратата. Шофьорът с готовност изпълни заповедта.