Щом завиха на ъгъла и продължиха към летището, Кели въздъхна с облекчение, но така и не пусна дъщеря си. Мина известно време, преди да дойде достатъчно на себе си, за да заговори.
— Ричи се върна в два след полунощ и беше толкова пиян, че едва се държеше на крака. Срути се на леглото и веднага захърка. Сигурно няма да помръдне до обед.
— А по това време вие и Синди ще сте преполовили Атлантическия океан.
— И едно е сигурно, мистър Клифтън, няма да се върнем тук — каза тя, като прегръщаше дъщеря си. — С нетърпение очаквам отново да видя Бристол. Петдесет хиляди долара ще са повече от достатъчно да си купим някакво малко жилище, да си намеря работа и да запиша Синди в някое свястно училище.
— Не са петдесет хиляди — тихо каза Себ.
Кели го погледна разтревожено от изражението ѝ си личеше, че се страхува, че ще трябва да се върне на 1532 с празни ръце. Себ извади от куфарчето си плик, адресиран до мис Кели Мелър, и ѝ го подаде.
Тя го отвори и извади писмото. Докато го четеше, очите ѝ се разшириха от изумление.
Затвор Белмарш
Лондон, 12 май 1981 година.
Скъпа Кели,
Пиша ти за първи път и се боя, че ще е и за последен. Мисълта за смъртта ме накара най-сетне да дойда на себе си. Вече е твърде късно да се опитвам да се реванширам заради пълния ми провал като баща, но поне ми позволи шанса да направя така, че да се радваш на по-добър живот от моя.
Предвид това реших да оставя цялото си имущество на теб с надеждата, че би могла да ми простиш някога. Аз пръв съм готов да призная, че животът ми далеч не беше безупречен, но поне този малък жест ще ми позволи да напусна този свят с чувството, че съм направил поне едно добро. Ако имаш деца, Кели, погрижи се да им дадеш възможностите, които аз така и не ти дадох.
Твой,
Дезмънд Мелър (AZ2178)
Свидетел: Калин Грейвс, старши надзирател.
П.П. Може би ще ти се стори странно, че подписвам писмото до дъщеря си с пълното си име и че свидетел на подписа ми е надзирател от затвора. Просто така искам да покажа, че това писмо следва да се смята за мое завещание.
Писмото падна на пода на таксито, защото Кели припадна.
20
— Днес бордът трябва да реши кой ще отведе "Мелър Травъл" в двайсет и първи век — каза председателят. — Две ползващи се с голямо уважение компании — "Соркин Интърнашънъл" и "Томас Кук" — предложиха два милиона за компанията, но ние трябва да решим коя според нас по-добре подхожда на нуждите ни. Следва да посоча пред това събрание — продължи Нолс, — че поканих мистър Соркин и мистър Брук от "Томас Кук" да говорят пред борда, за да можем да преценим достойнствата на офертите им. Мистър Брук така и не отговори на поканата ми. Тълкувайте го, както намерите за добре. — Нолс не добави, че макар да беше подписал писмото до Брук преди седмица, то бе пуснато едва вчера. — Мистър Соркин обаче не само отговори незабавно, но и прекъсна натоварения си график, за да бъде днес сред нас, и тази сутрин депозира два милиона паунда в банката ни, за да докаже, че намеренията му са сериозни.
Нолс се усмихна: вече му беше обещано, че още един милион ще бъде преведен в анонимната му сметка в "Питер и Сие" в Женева и ще бъде освободен в момента, в който Конрад Соркин поеме "Мелър Травъл". Не знаеше обаче, че Соркин няма никакво намерение да плаща два милиона за компанията. Само след няколко часа той щеше да притежава 51 % от "Мелър Травъл" и всички на тази маса щяха да останат без работа, а Нолс щеше да си мечтае напразно за милиона.
— И тъй — продължи Нолс, — позволете ми да поканя мистър Соркин да се обърне към борда, за да ви каже как вижда бъдещето на "Мелър Травъл", ако решим да приемем предложението му.
Соркин, облечен в елегантен тъмносив костюм по поръчка, бяла риза и вратовръзка на Манчестър Комюнити Колидж на алени и жълти ивици, която нямаше право да носи, стана от мястото си в другия край на масата.
— Господин председател, позволете в началото да поговоря за философията на моята компания. "Соркин Интърнашънъл" вярва на първо място в хората и затова основният ни приоритет са служителите, като се започне от жената, която приготвя чай, до изпълнителния директор. Вярвам в лоялността и приемствеността над всичко останало и мога да уверя този борд, че нито един служител на "Мелър Травъл" няма да се окаже ненужен. Възнамерявам да бъда по-скоро пазител на компанията, който ще работи неуморно от името на акционерите ѝ. Затова искам да кажа от самото начало, че ако "Соркин Интърнашънъл" има щастието да придобие "Мелър Травъл", ви очаква бързо увеличаване на работната сила, защото възнамерявам да наема повече служители, а не по-малко, като се надявам, че след време "Мелър Травъл" ще направи оферта за купуването на "Томас Кук", а не обратното. Разбира се, това ще изисква голяма инвестиция и ви гарантирам, че съм готов да я направя. Но моята компания ще изисква също така твърда и надеждна ръка на кормилото, като се имат предвид разтърсващите събития от последните месеци. Ако позволите да перифразирам Оскар Уайлд: "Да изгубиш един председател е нещастие, но да изгубиш двама…"