Нолс със задоволство забеляза, че един-двама членове на борда се усмихват.
— Предвид това — продължи Соркин, — смятам, че е важно да ви покажа моята вяра не само във вашия председател, но и в целия борд. Така че ми позволете да кажа недвусмислено, че ако компанията бъде избрана да придобие "Мелър Травъл", ще поканя Джим Нолс да продължи да оглавява борда и ще помоля всички вие да останете на постовете си.
Този път само един директор не се усмихваше.
— Нека работим заедно и бързо да възстановим тази компания на мястото, на което беше, и след това да пристъпим към разширяване, така че "Мелър Травъл" да се превърне в обект на завист от страна на другите пътнически фирми по целия свят. Позволете накрая да кажа, че се надявам да решите, че съм подходящият човек, който ще поведе компанията към следващия век.
Соркин седна сред викове "Браво, браво!". Един директор дори го потупа по гърба.
— Господа — каза Нолс, — тъй като председателят на борда на "Томас Кук" така и не се яви, предлагам да продължим и да решим коя компания да придобие "Мелър Травъл" — "Соркин Интърнашънъл" или "Томас Кук"? Ще помоля секретарят да води гласуването.
Мистър Аркрайт стана бавно от мястото си.
— Моля членовете на борда, които желаят да гласуват в полза на "Соркин Интърнашънъл", да вдигнат…
Вратата на заседателната зала рязко се отвори и влязоха трима мъже и една жена.
— Какво означава това нахлуване? — остро попита Нолс и скочи на крака. — Това е закрито заседание на борда и нямате право да бъдете тук.
— Мисля, че ще откриете, че имаме — отвърна Арнолд Хардкасъл. — Както знаете, мистър Нолс, аз съм юридическият представител на "Фартингс Кауфман" и идвам заедно с изпълнителния директор на банката мистър Себастиан Клифтън и с председателя на борда на "Томас Кук" мистър Рей Брук, който едва тази сутрин получи покана да присъства на срещата.
— А младата дама? — попита Нолс, без да се опитва да скрие сарказма си. — Кой е поканил нея?
— Тя не получи покана — отвърна Хардкасъл. — Но ще оставя на мис Мелър да обясни на борда защо е тук.
Нолс рухна в стола си, сякаш беше получил удар от боксьор тежка категория.
Себастиан се усмихна окуражаващо на Кели. Часове наред през изминалата седмица беше подготвял протежето си за този момент. Тя се бе оказала добър ученик, който бързо схваща нещата. Вече не беше с вехт халат и с избледняваща синина на окото. Младата жена, която стоеше пред борда, показваше увереността на човек, който много добре осъзнава властта която притежава като мажоритарен акционер на "Мелър Травъл". Малцина биха я познали като същата жена, която Себастиан бе открил в Чикаго само преди няколко дни.
Себ бързо бе открил колко интелигентна е Кели и след като беше освободена от оковите на Тафт Роуд 1532, тя моментално схвана какво означава да притежава 51 процента от компанията на баща си. В деня на заседанието на борда тя бе повече от готова да изиграе ролята си и да си върне онова, което ѝ принадлежеше по право.
Конрад Соркин бавно се изправи и определено не изглеждаше застрашен. Но пък Себ подозираше, че в миналото му се е случвало да се озовава в доста по-напрегнати ситуации. Той погледна право към Кели, сякаш я предизвикваше да си отвори устата.
— Мистър Соркин — с топла усмивка му каза тя, — аз съм Кели Мелър и съм дъщерята на покойния Дезмънд Кевин Мелър, който ми остави цялото си имущество според завещанието си.
— Мис Мелър — отвърна Соркин, — трябва да посоча, че все още притежавам петдесет и един процента от акциите на компанията, които купих напълно законно от баща ви.
— Дори това да е вярно, мистър Соркин — каза Кели, без да е нужно Себ да я подканя, — ако ви платя десетте хиляди паунда преди края на работния ден, тези акции автоматично се връщат при мен.