Хардкасъл пристъпи напред, отвори куфарчето и извади от него паспорта на клиента си, завещанието на Мелър и платежно нареждане за 10 000 паунда. Постави ги на масата пред Соркин, който обаче изобщо не ги погледна.
— Преди края на работния ден, ако позволите да повторя думите ви, мис Мелър — каза Соркин. — И тъй като банките затварят след двайсет минути — продължи той, поглеждайки часовника си, — мисля, че ще откриете, че чекът ви няма да може да бъде одобрен до понеделник сутринта, когато контрактът ще бъде безсилен и аз ще съм собственикът на "Мелър Травъл", а не вие.
— Ако си направите труда да погледнете по-внимателно — намеси се Арнолд, — ще видите, че ви представяме не чек, мистър Соркин, а платежно нареждане и следователно законен документ, който позволява на мис Мелър като наследница на баща си да си върне онова, което ѝ принадлежи по право.
Един-двама от директорите в борда определено се чувстваха неспокойно.
Соркин незабавно отвърна на удара.
— Очевидно не сте наясно, мистър Хардкасъл, че вече получих одобрението на борда да придобия компанията, както ще потвърди мистър Нолс.
— Вярно ли е? — попита Себ и се обърна към председателя.
Нолс погледна нервно към Соркин.
— Да, решението беше гласувано и сега "Соркин Интърнашънъл" контролира "Мелър Травъл".
— Може би е време да си вървите, мистър Клифтън, преди да се изложите още повече — каза Соркин.
Себ искаше да възрази, но знаеше, че ако бордът наистина е гласувал "Соркин Интърнашънъл" да придобие "Мелър Травъл", ще трябва да се подчини на решението му и макар че Кели все още притежаваше 51 процента от акциите, те нямаше да струват нищо, след като Соркин продаде активите на компанията.
Арнолд прибираше документите в куфарчето си, когато един самотен глас обяви:
— Не е имало никакво гласуване.
Всички се обърнаха към един от директорите, който досега не се беше обаждал. Себастиан си спомни, че при посещението си в затвора Мелър му беше казал, че все още има един приятел в борда.
— Тъкмо се канехме да гласуваме, когато пристигнахте — каза Анди Добс. — И мога да ви уверя, мистър Клифтън, че може и да съм единственият, но бих гласувал за "Томас Кук".
— Аз също — обади се друг директор.
Нолс се огледа отчаяно за подкрепа, но беше ясно, че дори внимателно подбраните му хора го изоставят.
— Благодаря, господа — каза Себастиан. — Може би дойде времето вие да си вървите, мистър Соркин. Или желаете да подложа това на гласуване?
— Разкарай се, надут никаквец — каза Соркин. — Не се плаша лесно.
— Не заплашвам никого — отвърна Себ. — Тъкмо обратното, опитвам се да бъда полезен. Както несъмнено знаете, днес е дванайсети юни, което означава, че пребивавате в страната от двайсет и девет дни. Така че ако не напуснете бреговете ни до полунощ, ще станете обект на британската данъчна система, а съм сигурен, че това е нещо, което искате да избегнете.
— Не ме плашиш, Клифтън. Адвокатите ми са повече от способни да се справят с мижитурка като теб.
— Може би. Но няма да е зле да ги предупредите, че сметнах за свой дълг да съобщя на данъчните за присъствието ви в Бристол, така че не се изненадвайте, ако полицията се качи на яхтата ви и я арестува една минута след полунощ.
— Няма да посмеят.
— Не мисля, че бихте желали да поемете такъв риск. Разбрах също, че от Скотланд Ярд са започнали разследване на подозрителната смърт на Дезмънд Мелър, а френските власти, които неотдавна откриха едно тяло, изхвърлено на брега край Ница, за което имат основание да смятат, че е на Ейдриън Слоун, са издали заповед за ареста ви.
— Няма да могат да ми припишат нищо.
— Сигурно сте прав. Но имам чувството, че мистър Нолс би се съгласил да помогне на Интерпол в това разследване. Разбира се, стига да не желае да прекара остатъка от живота си в една килия с вас.
Нолс, който видимо беше пребледнял, се отпусна тежко на стола си.
— На твое място бих се безпокоил за собствения си живот, Клифтън — каза Соркин.
— Глупаво е да ми отправяте подобна заплаха пред толкова много свидетели — каза Себ. — Особено когато един от тях е кралски адвокат, който чува всяка ваша дума.
Соркин погледна Арнолд Хардкасъл и млъкна.
— Честно казано, мисля, че е време да последвате примера на вашия герой Наполеон и да се изнесете възможно най-бързо.
Двамата продължиха да се гледат втренчено още известно време. Накрая Соркин хвърли договора на масата, взе платежното нареждане и тръгна да излиза, но Кели пристъпи отново напред.
— Преди да си тръгнете, мистър Соркин, мога ли да попитам колко сте склонен да ми предложите за моите петдесет и един процента от "Мелър Травъл"?