— Завиждам ѝ. Винаги съм искала да имам дете, но вече е твърде късно. Може би ще ми позволите да бъда нейна почетна баба.
— Не мога да си представя друг, който да е по-подходящ да води Синди през годините на формирането ѝ — каза Кели и след кратко колебание добави: — Но има и още нещо, което трябва да обсъдя с вас, лейди Вирджиния. Нещо, за което се чувствам малко виновна.
— Няма за какво да се чувствате виновна, скъпа. Тъкмо обратното. Така и не успях да се отблагодаря на баща ви, задето бе толкова мил с мен през годините.
— И сега аз трябва да ви се отблагодаря за вашата добрина, защото зная, че вие и баща ми сте били не само близки приятели, но и бизнес партньори, и затова трябва да ви задам един смущаващ въпрос. — Кели отново се поколеба и този път Вирджиния не ѝ се притече на помощ. — Какъв процент ви плащаше той, след като приключвахте сделка?
Въпрос, за който Вирджиния беше много добре подготвена.
— Дезмънд беше щедър човек — каза тя — и винаги ми плащаше двайсет и пет хиляди паунда и десет процента от окончателно договорената сума плюс разходите, които съм направила от негово име. Но не е нужно да…
— Напротив, нужно е. Ще постъпя по същия начин като баща ми и ще ви платя напълно веднага щом сделката с "Томас Кук" бъде приключена.
— Не е спешно, скъпа — каза Вирджиния. — Вашето приятелство е много по-важно за мен.
След пет седмици Кели получи от "Томас Кук" чек за три милиона паунда и незабавно изпрати на Вирджиния чек за 345 000 паунда, за да покрие заема си, нейната такса и десетте процента от трите милиона.
Вирджиния не я натисна да плаща разходите ѝ. В края на краищата не беше инвестирала кой знае колко, за да открие жертвата си. Няколко телефонни обаждания и след като Кели се върна в Англия, две посещения в ресторанти, в които беше малко вероятно някой да ги разпознае. Единственият реален разход бе наемането на частен детектив в Чикаго, който да открие Кели Мелър. Е, ако трябва да сме точни, той откри първо Синди Мелър в училището ѝ и даде две писма на майка ѝ, когато тя дойде да я вземе. След като прочете писмата, Кели още същия следобед се обади на Вирджиния за нейна сметка от една телефонна кабина. Така че когато Джайлс се свърза с Вирджиния, тя знаеше отлично какви всъщност са целите му.
Двете хиляди долара за детектива бяха повече от покрити от "Фартингс" в замяна на копие от завещанието на Дезмънд Мелър и адреса, който ще ги отведе до наследницата му. Себастиан Клифтън ѝ спести разходите да пътува до Чикаго, да върне Кели Мелър в Англия и да я подготви за сблъсъка със Соркин, за да го накара да плати двойно за дяловете на Кели в компанията. Вирджиния реши, че този път може да си позволи да бъде щедра в разходите си, тъй като беше сигурна, че Кели ще замести баща си като алтернативен източник на доходи.
— Нека опитам да разбера какво предлагате, лейди Вирджиния — каза сър Едуард Мейкпийс. — Искате да се обърна към адвокатите на Сайръс Т. Грант и да им предложа вместо да плащате по сто хиляди годишно в продължение на следващите девет години, да им платите наведнъж половин милион и с това да се приключи?
— Да се приключи напълно и окончателно.
— Ще се свържа с лорд Гудман и ще ви предам какво мисли той за предложението ви.
На Сайръс Т. Грант III му трябваше цял месец, преди да се съгласи да уреди окончателно спора с Вирджиния срещу 500 000 паунда, единствено заради непрекъснатото натякване на Ели Мей.
— Както казваше дядо ми — напомни му тя, — по-добре един долар в банката, отколкото обещания за зестра.
След още един месец Вирджиния получи от сър Едуард Мейкпийс сметка за 2300 паунда, които плати незабавно, тъй като не беше сигурна кога може да ѝ се наложи отново да използва услугите му.
Едно от малкото писма, които отвори през следващите седмици, беше от "Коутс"; банката я информираше, че в сметката ѝ все още има 41 000 паунда. Дезмънд Мелър се беше оказал далеч по-доходоносен мъртъв, отколкото жив.
Когато часовниците бяха върнати с един час назад и температурата започна да пада, Вирджиния започна да мисли за зимна ваканция. Откри, че ѝ е трудно да реши между една вила в Южна Франция и кралския апартамент в хотел "Санди Лейн" в Барбадос. Може би бе най-добре да остави решението на младия мъж, с когото се бе запознала неотдавна в "Анабел". Мислеше си за Алберто, докато отваряше поредното писмо, което бързо пропъди всякакви мисли за ваканции. След като дойде на себе си от шока, Вирджиния намери телефонния номер на банкера си и си уговори среща с мистър Лий на следващия ден.