Не си взе място в спален вагон — името според нея беше погрешно, защото така и не успяваше да поспи повече от час, докато влакът тракаше по релсите. Вместо това предпочете да пътува до Шотландия през деня — така щеше да има достатъчно време да обмисли плана си и да се подготви за неудобните въпроси, които би могъл да зададе брат ѝ. В края на краищата, когато му беше звъннала да му каже, че се нуждае от съвета му и трябва да го види спешно, знаеше, че той ще предположи че "съвет" също е погрешно название; приемаше също, че сумата от 185 000 паунда ще му се види доста висока, освен ако не е склонен да подкрепи твърдението ѝ, че…
Арчи беше изпратил колата си (ако разхлопаният "Воксхол" модел 1975 можеше изобщо да се нарече кола) да я вземе от гара Уейвърли в Единбург. Нейно благородие пропътува пътя до Фенуик Хол сред миризма на лабрадори и празни гилзи, без нито веднъж да заговори шофьора.
Докато съпровождаше лейди Вирджиния до стаята за гости, икономът я уведоми, че негово благородие е излязъл на лов, но се очаква да се върне навреме за вечеря. Вирджиния се зае да разопакова багажа си — нещо, за което по времето на баща ѝ щеше да се погрижи някоя прислужница, — след което се отпусна в горещата вана, която трябваше да напълни сама. Облече се за вечеря и наостри нокти в подготовка за срещата.
Вечерята мина достатъчно гладко, но пък и не обсъждаха нищо съществено, докато не им поднесоха кафето и прислугата не се оттегли.
— Сигурен съм, че не си изминала целия път само да разбереш как е семейството, Вирджиния — каза Арчи, след като си наля бренди. — Е, каква е истинската причина за визитата ти?
Вирджиния остави чашата си кафе и пое дълбоко дъх.
— Сериозно се замислям да оспоря завещанието на баща ни. — След като произнесе добре подготвения начален залп, разбра от изражението на брат си, че не е изненадан.
— На какви основания? — попита той спокойно.
— На основание, че беше обещал да остави спиртоварната "Глен Фенуик" на мен заедно с годишните ѝ печалби от около сто хиляди паунда, което би ми позволило да живея комфортно до края на дните си.
— Но както знаеш много добре, Вирджиния, в завещанието си баща ни остави спиртната фабрика на Фреди, когото ти заряза преди няколко години, като остави на мен отговорността за отглеждането му.
— Много добре знаеш, че Фреди не е мой син, а просто потомък на мой бивш иконом и жена му. Така че той няма никакви права върху имоти на баща ми.
Вирджиния погледна брат си в очакване да види как ще реагира на тази бомба, но и този път изненадата не сбърчи челото му.
Арчи се наведе да почеше спящия до него уелингтън.
— Не само че знам отлично, че Фреди не е твой син, но и това бе потвърдено отвъд всякакви съмнения след посещението на мисис Ели Мей Грант, която ми разказа най-подробно за представлението, което си изнесла, когато годеникът ѝ бил в "Риц" преди години, и по-късните ти твърдения, че си бременна и че Сайръс е баща на Фреди.
— Защо ѝ е било да се среща с теб? — остро попита Вирджиния, която беше донякъде изкарана извън релси.
— За да разбере дали съм склонен да върна част от парите, които си измъкнала с измама от съпруга ѝ през последното десетилетие.
— Можел си да ѝ предложиш приходите от спиртната фабрика, докато дългът ми не бъде изплатен Това би решило всичките ми проблеми.
— Както много добре знаеш, Вирджиния, фабриката не е моя, за да я предлагам. Баща ни я остави на Фреди и изрично посочи, че трябва да бъде управлявана от мен, докато момчето навърши двайсет и пет, когато автоматично става негова.
— Но след като вече знаеш, че Фреди не е мой син, несъмнено ще подкрепиш твърдението ми че в по-ранната версия на завещанието, която видяхме и двамата, той беше оставил спиртоварната на мен.
— А след това размисли. И едва след като мисис Грант ми каза каква е любимата марка уиски на съпруга ѝ, осъзнах защо татко ти завеща само една бутилка "Мейкърс Марк", което означава, че той също е знаел, че Фреди не е твой син.
— Получих известие за данък в размер на сто осемдесет и пет хиляди паунда, които не мога да платя — изтърси Вирджиния.
— Съжалявам да го чуя — каза Арчи. — Но според личния ми опит данъчните не пращат искания за сто осемдесет и пет хиляди паунда, освен ако длъжникът не е имал приходи от… — той се поколеба за момент — около половин милион.
— Похарчих и последното си пени, за да покрия иска на Сайръс, и не ми остана нищо.
— Е, аз определено нямам на разположение подобна сума, Вирджиния, дори и да исках да ти помогна. Всяко спечелено пени се връща в имението, което по една случайност излезе на нула миналата година, а и сама виждаш, че не тънем в разкош. Всъщност, ако бъда принуден да правя икономии, следващата ще се наложи да бъде месечната ти издръжка. Иронията е, че Фреди получи по-голяма изгода от завещанието на татко ни, отколкото ние.