— Но всичко това може да се промени, щом спиртоварната премине в мои ръце. — Вирджиния се наведе напред и погледна с надежда брат си. — Арчи, ако ме подкрепиш, аз съм готова да си я поделим.
— Никакви такива. Вирджиния. Волята на баща ни беше недвусмислена и в завещанието си той ме задължава да се погрижа за изпълняването му. И аз смятам да направя точно това.
— Но нима кръвта не е по-важна от…
— Спазването на думата ли? Не. Вирджиния, не е по-важна и трябва да те предупредя, че ако си достатъчно безразсъдна да оспориш завещанието и се стигне до съд, няма да се поколебая да подкрепа правото на Фреди, защото баща ни би очаквал от мен именно това.
На връщане към Лондон Вирджиния заключи, че отново ще ѝ се наложи да се чуе с далечния братовчед в Аржентина — при това спешно.
На следващата сутрин Вирджиния получи последно напомняне от главния инспектор, което смачка и запокити в най-близкото кошче. Следобед вече с неохота мислеше да си резервира билет втора класа до Буенос Айрес и дори бе започнала да опакова багажа си, като си мислеше за нещата, които щяха да ѝ липсват в изгнание, сред които "Анабел", приятелката ѝ Присила, Бофи и дори "Дейли Мейл". Някак си се съмняваше, че "Буенос Айрес Хералд" ще ѝ се стори толкова привлекателен.
Отвори страницата на Нейджъл Демпстър, за да види какво правят приятелите ѝ. Колонката му се доминираше от снимката на жена, която не я интересуваше, макар че новината за смъртта ѝ накара сърцето ѝ да прескочи един удар.
С огромна тъга научих за смъртта на херцогиня Лавиния Хартфорд, на чиято красота, чар и ум се възхищавахме всички. (Не я описваше по същия начин, докато беше жива, помисли си Вирджиния.) Тя ще липсва на многото си приятели (които можеха да се поберат и в телефонна кабина. Но тъй като беше богата и могъща, всички винаги пълзяха пред нея.) Погребението ще бъде в църквата на абатство "Сейнт Олбънс" и на него ще присъства принцеса Маргарет, една от най-старите ѝ приятелки. Херцогинята остави след себе си сина си лорд Кларънс, дъщерите си лейди Алис и лейди Камила и предания си съпруг, тринайсетия херцог Хартфорд. Погребението ще се състои на…
Вирджиния отвори бележника си, записа си датата и разопакова багажа си.
22
Вирджиния може да нямаше и пукната пара, но никой от онези, които я видяха да влиза в "Сейнт Олбънс" онази сутрин, не би повярвал на подобно нещо. Беше с черна копринена рокля, с брошката от перли на баба си и черна дамска чанта "Хермес", за която още не беше платила.
Влезе през западния вход няколко минути преди началото на службата и откри, че църквата вече е пълна. Огледа се сред множеството, разтревожена да не я избутат на някое място в дъното и да остане незабелязана, когато забеляза висок елегантен мъж във фрак и с палка на разпоредител. Усмихна му се топло, но той явно не я позна.
— Аз съм лейди Вирджиния Фенуик — прошепна тя. — Близка семейна приятелка.
— Разбира се, милейди. След мен, ако обичате.
Вирджиния го последва по пътеката покрай редовете опечалени, които си знаеха местата. Остана приятно изненадана, когато разпоредителят ѝ намери място на петия ред, точно зад семейството, което заемаше почти целия първи ред. Докато се преструваше, че преглежда програмата на службата, тя се огледа да види кой седи около нея. Разпозна херцозите Норфолк, Уестминстър и Марлборо, както и неколцина наследствени лордове, които бяха добри приятели на покойния ѝ баща. Погледна назад и видя Бофи Бриджуотър няколко реда зад нея, но се престори, че не забелязва преувеличения му поклон.
Органът засвири, за да обяви появата на висококопоставените лица, които бяха поведени отделно по пътеката от главния разпоредител. След кмета на Хартфорд вървеше шерифът и лорд-лейтенантът на графството. Тримата заеха местата си на третия ред. Малко по-късно бяха последвани от лорд Барингтън от Бристолското пристанище и бивш лидер на Камарата на лордовете.
Докато Джайлс минаваше покрай нея, Вирджиния се извърна. Не искаше бившият ѝ съпруг да я вижда тук. Това не беше част от добре замисления ѝ план. Джайлс зае запазеното си място на втория ред.
След малко всички събрали се станаха като един, защото украсеният с бели лилии ковчег започна бавното си преминаване по пътеката към олтара, носен на раменете на шестима гвардейци от Първи батальон на Гвардия Колдстрийм — полка, в който херцогът бе служил като майор през Втората световна война и на който сега бе почетен полковник.