Тринайсетият херцог Хартфорд, синът му и двете му дъщери вървяха след тях и заеха местата си на първия ред, докато гвардейците слагаха ковчега на поставката. Погребалната служба бе водена от епископа на Хартфорд, който напомни на присъстващите каква светица е била покойната херцогиня и наблегна на неуморната ѝ работа като патрон на "Д-р Бернардо" и председател на Съюза на майките. Накрая епископът изрази сърдечните си съболезнования на херцога и семейството и добави, че се надява с помощта на Всемогъщия да успеят да се примирят със загубата.
"И с малка помощ от мен", помисли си Вирджиния.
Когато службата приключи, Вирджиния се присъедини към подбрана група опечалени и си изпроси да я закарат до замъка за приема, на който не беше поканена. Когато пристигнаха, спря в подножието на стъпалата, та да се възхити за момент на великолепната сграда, сякаш се канеше да я купи.
По време па опелото и погребението Вирджиния бе останала неподвижна, но след като влезе в замъка и икономът обяви "Лейди Вирджиния Фенуик", така и не се спря на едно място.
— Колко мило да си направите труда да дойдете в Хартфордшър, Вирджиния — каза херцогът, докато се навеждаше да я целуне по бузите. — Зная, че Лавиния щеше да го оцени.
— Не бих пропуснала в никакъв случай", искаше да му отвърне тя, но се ограничи с:
— Такава мила лейди. Ще липсва на всички ни.
— Колко мило да го кажете, Вирджиния — отвърна херцогът, без да пуска ръката ѝ. — Искрено се надявам да поддържаме връзка.
"Можеш да си сигурен", помисли си Вирджиния.
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие, ваша светлост — отвърна тя с лек реверанс.
— Негова светлост херцог Уестминстър — обяви икономът.
Вирджиния влезе в голямата зала и докато елените и глиганите се взираха надолу към нея от стените, нейният поглед обходи помещението в търсене на тримата души, които трябваше да види, и единия, когото се надяваше да избегне. Отклони няколко предложения за сандвичи и вино — даваше си много добре сметка, че времето ѝ е ограничено и че има работа за вършене.
Спря да побъбри с Майлс Норфолк, макар че той бе само временна спирка по пътя ѝ към финала. И тогава го видя — беше се облегнал на камината и говореше с възрастен мъж, когото Вирджиния не познаваше. Тя заряза Майлс, започна да се придвижва постепенно към него и когато възрастният джентълмен се обърна да поговори с друг гост, се насочи към целта си като лазерен лъч.
— Кларънс, вероятно не ме помните.
— Човек трудно може да ви забрави, лейди Вирджиния — отвърна той. — Татко винаги говори така топло за вас.
— Колко мило от негова страна — прочувствено рече Вирджиния. — Още ли служите в Кралската конна гвардия?
— Да, но за съжаление предстои да ме командироват. Никак не ми се иска да заминавам в чужбина толкова скоро след смъртта на майка ми.
— Но херцогът ще има подкрепата на сестрите ви.
— Уви, не. Камила е омъжена за овцевъд от Нова Зеландия. Сто хиляди акра земя, представяте ли си? След няколко дни ще се връщат в Крайстчърч.
— Жалко, сигурно отговорността върху раменете на Алис ще бъде огромна.
— Там е работата. Алис получи предложение за висок пост в "Л’Ореал" в Ню Йорк. Зная, че мисли да откаже, но папа настоява, че не бива да изпуска такава златна възможност.
— Типично за баща ви. Но ако мислите, че ще е от полза, Кларънс, с радост ще се отбивам да го виждам от време на време.
— Това ще свали огромен товар от плещите ми, лейди Вирджиния. Но трябва да ви предупредя, че старецът често е доста досаден. Понякога си мисля, че е по-скоро на седем, отколкото на седемдесет.
— Това е предизвикателство, което бих приветствала — каза Вирджиния. — И без това напоследък в живота ми не се случва нищо особено, а и компанията на баща ви винаги ми е била приятна. Ще ви пиша от време на време да ви казвам как се справя.
— Много мило от ваша страна, лейди Вирджиния. Надявам се само да не го намерите за прекалено голям товар.
— Страхотно представление изнесе, Кларънс — заяви пълен мъж, който дойде при тях. — Направи старото момиче гордо.
— Благодаря, чичо Пърси — каза Кларънс и Вирджиния се изниза, за да продължи тройната си атака, ракетата промени посоката си и се насочи към втората си цел.
— Поздравления за новата ви работа, Алис, и трябва да кажа, че споделям мнението на баща ви. Не бива да отказвате подобна чудесна възможност.