— Колко мило от ваша страна — каза Алис, без да е съвсем сигурна с кого разговаря. — Но все още не съм решила дали да приема предложението.
— Но защо не, скъпа? В края на краищата може никога да не получите друг шанс като този.
— Вероятно сте права. Но аз вече се чувствам виновна, че ще трябва да оставя папа да се оправя сам.
— Не е нужно, скъпа, повярвайте ми. А и ние ще сме около него, за да му помагаме в този тежък момент. Така че заминавайте и покажете на онези янки от какво сме направени ние, британците.
— Зная, че той иска точно това — каза Алис, — но просто не мога да понеса мисълта да остане сам толкова скоро след смъртта на скъпата ни майка.
— Не е нужно да се безпокоите за това — каза Вирджиния, която със задоволство видя, че Джайлс се сбогува с херцога и си тръгва.
Вирджиния прегърна топло Алис и продължи в търсене на последната си жертва. Майка, баща и три малки деца лесно се откриваха, но този път тя не беше посрещната със същия ентусиазъм.
— Здравейте, аз съм… — започна Вирджиния.
— Много добре зная коя сте — заяви лейди Камила и преди Вирджиния да успее да каже следващото си добре обмислено изречение, ѝ обърна гръб и започна да бъбри със своя стара съученичка, без да се опитва да включи Вирджиния в разговора. Вирджиния побърза да се измъкне, преди някой да е забелязал случката. Две от три не беше лош резултат, особено като се има предвид, че провалът живееше на другия край на света. Вирджиния не виждаше смисъл да остава тук, така че тръгна да се сбогува с херцога… засега.
— Беше ми изключително приятно да подновя запознанството си с чудесните ви деца — каза тя и се запита дали той знае колко рядко ги е виждала през последните двайсет години; една от основните причини за това бяха опитите на покойната херцогиня да ги държи далеч от нея.
— Сигурен съм, че са се зарадвали да ви видят отново — отвърна херцогът. — Надявам се, че и аз ще ви видя, при това в близко бъдеще — добави той, докато зад нея се образуваше малка опашка. — Семейството ми ще може да остане с мен само още няколко дни — прошепна херцогът. — След като всички тръгнат по пътищата си, мога ли да ви се обадя?
— Ще го очаквам с нетърпение, Пери. — Единствено покойната херцогиня и най-старите приятели на херцога се осмеляваха да се обръщат с това име към негова светлост херцог Хартфорд.
Щом видя Вирджиния да си тръгва, Камила тутакси отиде при брат си.
— Да не би да те видях да говориш с онази ужасна Вирджиния Фенуик?
— Да — каза Кларънс. — Изглежда ми приятна дама и обеща да държи под око татко, докато ни няма.
— Не се и съмнявам. Ако нещо може да ме спре да се върна в Нова Зеландия, това е мисълта, че тази жена може да се докопа до папа.
— Но тя беше много мила!
— Не позволявай тази никаквица да те заблуди дори за миг.
— Защо си толкова враждебно настроена към нея, Камила? Та тя просто иска да помогне.
— Защото скъпата ни майка винаги имаше добра дума за всеки, а за лейди Вирджиния Фенуик бяха две — интригантка и кучка.
— С колко време разполагам? — попита Вирджиния.
— Данъчните ще ви дадат не повече от деветдесет дни, преди да започнат процедурите, милейди — отвърна банкерът.
— Та с колко време разполагам? — повтори Вирджиния.
Мистър Лий прелисти няколко страници на дневника си, преди да отговори.
— Последният срок за плащане, освен ако не искате да плащате и наказателна лихва, е двайсет и първи декември.
— Благодаря — каза Вирджиния и излезе от кабинета, без да каже нито дума повече.
Можеше само да се чуди колко време ще мине, преди херцогът да я потърси. Ако не се обадеше скоро, щеше да ѝ се наложи да прекара Коледа в Буенос Айрес.
23
Не ѝ се наложи да чака дълго преди херцогът да се обади и да я покани на първата им среща. А тя определено мислеше така за вечерта в "Мосиман" Беше свенлива, ласкаеше и флиртуваше и го накара да се чувства двайсет години по-млад — или поне той ѝ каза така, докато се сбогуваше с нея пред апартамента ѝ в Челси, с целувка по двете бузи. Подобаващо за първа среща, помисли си Вирджиния. Не покани ухажора си на кафе поради няколко причини, едната от които бе, че нямаше как той да не забележи, че там, където преди бяха окачени картини, сега имаше само куки.
Херцогът ѝ се обади на следващата сутрин и я покани на втора среща.
— Имам билети за "Шум зад кулисите" с Пол Едингтън и си помислих, че можем след това да вечеряме.
— Колко мило от твоя страна, Пери. За съжаление, трябва да ходя на благотворителна галавечеря — каза тя, загледана в празната страница в бележника си. — Но пък в четвъртък вечер съм свободна.