След това всичките ѝ танци бяха запазени само за един човек.
Вирджиния остана изненадана колко ѝ харесва ролята на негова компаньонка, довереница и приятелка и бързо свикна с начина на живот, за който винаги беше смятала, че ѝ се пада по рождение. Трябваше обаче да приеме, че данъчните все още настояват за своя фунт плът, или по-точно 185 000 фунта, и че ако не ги плати, това идилично битие ще спре рязко като влак, ударил се в буферите на последната гара.
Мислеше дали да не помоли Пери за заем, за да покрие задълженията си, но имаше чувството, че е прекалено рано: ако той си помислеше, че парите са единствената причина тя да проявява интерес към него, връзката им щеше да свърши толкова бързо, колкото бе започнала.
През следващите няколко седмици херцогът я обсипа с подаръци от цветя, дрехи, дори бижута и макар че тя възнамеряваше да ги върне на някои от по-модните магазини на Бонд Стрийт срещу пари в брой, това беше капка в сравнение със сумата, която искаха данъчните. А и херцогът много бързо щеше да разбере какви ги върши.
Но когато хладният ноември се смени с мразовития декември, Вирджиния започна да се отчайва и реши, че няма друг избор, освен да каже на Пери истината, независимо от последствията.
За деня на откровението избра седемдесетия му рожден ден, по време на празнична вечеря в "Льо Гаврош". Беше се подготвила добре и бе похарчила почти цялата си издръжка за подарък за Пери, който всъщност не можеше да си позволи. "Картие" ѝ изработиха златни копчета за риза с гравирания герб на Хартфорд. Трябваше да избере подходящия момент да му ги даде и после да обясни защо ще трябва да замине за Буенос Айрес веднага след Нова година.
По време на вечерята, която се състоеше предимно от подбрано шампанско, херцогът стана леко сантиментален и започна да говори за "прекосяването на финалната линия" — неговия евфемизъм за смъртта.
— Стига глупости, Пери — сгълча го Вирджиния. — Имаш много години пред себе си, преди да се наложи да мислиш за такова потискащо нещо, особено ако зависи oт мен. И не забравяй, че обещах на децата ти да се грижа за теб.
— И изпълняваш чудесно обещанието си, скъпа Изобщо не зная как бих оцелял без теб — добави той и хвана ръката ѝ.
Вирджиния бе свикнала с малките му жестове на привързаност и дори на опипването по бедрата под масата. Тази вечер пи много малко, тъй като трябваше да е трезва като съдия, преди да изнесе пледоарията си. Избра този момент да му връчи подаръка за рождения ден.
Той бавно го разви и отвори кожената кутийка.
— Скъпа Вирджиния, колко мило от твоя страна. Никога през живота си не съм получавал по-хубав подарък. — Наведе се през масата и я целуна нежно по устните.
— Толкова се радвам, че ти харесва, Пери. Защото е почти невъзможно да намериш нещо за човек, който си има всичко.
— Не точно всичко, скъпа — отвърна той, без да пуска ръката ѝ.
Вирджиния реши, че няма да има по-подходящ момент да му каже за проблема си с данъчните.
— Пери, трябва да те попитам нещо.
— Знам — каза той. Вирджиния го погледна изненадано. — У нас или у вас, нали?
Вирджиния се изкиска като ученичка, но остана съсредоточена, макар че внезапно осъзна, че може би е по-добре да забави новината за предстоящото си заминаване, тъй като малко по-късно можеше да се отвори по-добра възможност.
Херцогът вдигна другата си ръка и миг по-късно келнерът се появи до него със сребрист поднос, на който имаше едно-единствено листче. Вирджиния беше свикнала да проверява всяка сметка, преди да позволи на херцога да пише чек. В някои ресторанти често се случваше да добавят допълнително ястие или дори бутилка вино, след като гостът е прекалил е консумацията.
Идеята ѝ хрумна, когато погледна сметката и видя числото 18,50. Но дали да рискува? Трябваше да признае, че едва ли отново ще я споходи подобен късмет. Изчака сомелиера да налее на Пери втора чаша "Тейлърс" и заяви:
— Сметката е добре, Пери. Да напиша ли чека, докато се наслаждаваш на портвайна?
— Добра идея, мила — каза херцогът, извади чековата си книжка и ѝ я подаде. — Но гледай да добавиш щедър бакшиш — каза, докато пресушаваше чашата си. — Беше паметна вечер.
Вирджиния задраска запетаята, добави две нули и стана 185 000. Добави датата 3 декември 1982, след което постави чека пред него. Той подписа с несигурна ръка, докато пръстът на Вирджиния прикриваше нулите. Когато херцогът се оттегли да "похарчи едно пени" — друг често използван евфемизъм, — Вирджиния прибра чека в чантата си, извади своята чекова книжка и написа правилната сума. Даде я на оберкелнера точно преди Пери да се върне.