— Херцогът има рожден ден, така че аз черпя — обясни тя.
Марко не коментира, че е забравила да добави щедрия бакшиш, за който бе споменал херцогът.
Щом се настаниха на задната седалка на ролс-ройса, херцогът незабавно се наведе към нея, прегърна я и я целуна — целувка на мъж, който се надява на повече.
Когато колата спря пред дома му на Итън Скуеър, шофьорът се втурна да отвори задната врата, но все пак даде на Вирджиния достатъчно време да оправи роклята си, докато херцогът си закопчаваше сакото. Икономът ги очакваше, сякаш бе не полунощ, а пладне.
— Добър вечер, ваша светлост — каза той, докато вземаше палтата им. — Ще желаете ли обичайното си бренди и пура?
— Не тази вечер, Ломакс — отвърна херцогът, хвана Вирджиния за ръка и я поведе нагоре по извитото стълбище в стая, в която тя досега не беше влизала Спалнята беше горе-долу с размерите на апартамента ѝ и в средата ѝ се издигаше старо дъбово легло с балдахин, украсено с фамилния герб и девиза "Винаги бдителен".
Вирджиния се канеше да коментира картината над камината, когато усети как непохватни ръце разкопчават ципа на роклята ѝ. Остави я да се свлече на пода и започна да разкопчава колана на херцога, докато двамата несигурно се препъваха към леглото. Вирджиния не помнеше кога за последно беше правила секс и можеше само да се надява с херцога да е същото.
Той беше като ученик на първа среща, опипваше и се туткаше; очевидно имаше нужда тя да поеме нещата в свои ръце и Вирджиния го направи с радост.
— Това е най-добрият подарък за рожден ден, на който бих могъл да се надявам — каза херцогът, след като сърцето му започна да бие по-спокойно.
— И за мен — каза Вирджиния, но той не я чу, защото вече спеше.
Когато сутринта Вирджиния се събуди, ѝ трябваха няколко секунди да си спомни къде е. Започна да обмисля последиците от всичко, което се бе случило предишната вечер. Вече беше решила да не представя чека за 185 000 паунда преди 23 декември — беше сигурна, че той няма да бъде одобрен преди Коледа, а може би чак след Нова година.
Имаше обаче възможност някой по веригата да сметне за свой дълг да предупреди херцога за такава голяма сума. Имаше я също възможността, макар да ѝ се струваше малко вероятна, чекът да бъде отхвърлен. Ако се случеше някоя от тези катастрофи, тя щеше да пътува за "Хийтроу", а не за замъка Хартфорд, защото щеше да бъде преследвана не от главния данъчен инспектор, а от винаги бдителния херцог. Вирджиния подозираше, че и дъщеря му Камила няма да закъснее да се включи в гонитбата.
Херцогът вече я беше поканил да прекара Коледа в имението му в Хартфорд. Вирджиния прие едва когато научи, че Камила и семейството ѝ няма да дойдат от Нова Зеландия, тъй като смятаха, че две пътувания до Англия в рамките на няколко месеца ще е проява на ненужна екстравагантност.
Вирджиния беше писала редовно на Кларънс и Алис през последните няколко седмици, за да ги държи в течение за всичко, което правеше херцогът, или поне със своята версия за живота му. В отговорите си двамата не криеха колко са доволни, че тя ще прекара Коледа с тях в замъка Хартфорд. Доста по-непривлекателна беше идеята, че може да ѝ се наложи да се изнесе в последния момент и да посрещне Нова година с далечния братовчед в Буенос Айрес.
Когато най-сетне се събуди, херцогът знаеше много добре къде се намира. Обърна се и с радост откри, че Вирджиния още не си е тръгнала. Взе я в обятията си и този път правиха любов доста по-дълго. Вирджиния започваше да се чувства уверена, че не става въпрос за еднократно преспиване.
— Защо не се преместиш при мен? — предложи херцогът, докато Вирджиния му оправяше вратовръзката.
— Не мисля, че е разумно, Пери, особено ако децата ти ще бъдат в замъка за Коледа. Може би след Нова година, след като си заминат?
— Е, поне остани с мен, докато пристигнат, какво ще кажеш?
Вирджиния с радост прие поканата, но си взе на Итън Скуеър относително малко дрехи, тъй като си даваше сметка, че може да ѝ се наложи да си стяга багажа в последния момент. На сутринта, когато Кларънс кацна в "Хийтроу", тя с неохота се върна в малкия си апартамент в Челси и бързо разбра колко много ѝ липсва не само новият начин на живот, но и Пери.
Джесика Клифтън
1982–1984
24
— Изненадана съм, че не си се усетил, татко — каза Джесика, докато сядаше на масата за закуска.