— А ти си се усетила, естествено — отвърна Себастиан. Джейк заудря с лъжицата си по високото си столче, за да привлече вниманието им. — И не ти искам мнението, младежо.
— Той просто се готви да стане председател на "Фартингс Кауфман".
— Надявах се аз да съм следващият председател.
— Не и ако лейди Вирджиния продължи да кръжи около теб.
— Май забравяш, млада госпожице, че Вирджиния имаше вътрешна информация. Тя редовно посещаваше Мелър в затвора и ние знаем, че не само е чела писмото, което е написал до дъщеря си, но и се е свързала с нея много преди самолетът ми да кацне в Чикаго.
— Но преди това имаше шанс да купиш компанията за смешни пари, а не го направи.
— Ако не ме лъже паметта, по онова време ти беше против изобщо да се виждам с Мелър и много ясно изрази позицията си.
— Туш — каза Саманта и вдигна от пода хвърлената от Джейк лъжица.
— Трябваше да си дадеш сметка, че ако има шанс Вирджиния да направи допълнителни пари, не може да ѝ се има доверие — упорстваше Джесика, без да обръща внимание на майка си.
— И мога ли да попитам кога го измъдри всичко това? По време на часовете по увод в икономиката, предполагам?
— Не ѝ се наложи да го измъдря — каза Саманта и сложи на масата препечени филийки. — През последните шест месеца подслушваше разговорите ни на закуска. Просто малко умуване, така че не ѝ се хващай на въдицата, Себ.
— И малко женска интуиция — настоя Джесика.
— Е, ако случайно не си забелязала, млада госпожице, "Томас Кук" все пак придоби "Мелър Травъл" и цената на акциите им продължава да се покачва въпреки опасенията ти.
— Но трябваше да платят много повече от онова, което възнамеряваха отначало. И бих искала да разбера — продължи Джесика — колко от допълнителните пари са се озовали в джоба на Вирджиния.
Себастиан не знаеше, макар да подозираше, че сумата е по-голяма, отколкото бе спечелила банката, но реши да послуша съвета на Саманта и не се хвана на въдицата.
— Доста добра отплата за пет-шест свиждания — бяха последните думи на Джесика, след като прегърна Джейк. После излезе.
Саманта се усмихна. След раждането на Джейк беше казала на Себ, че се безпокои как ще приеме Джесика новия човек в семейството, след като толкова дълго е била в центъра на вниманието. Но опасенията ѝ се оказаха абсолютно неоснователни, защото Джейк моментално зае централно място в живота на Джесика. Тя с радост го наглеждаше всеки път, когато родителите ѝ искаха да излязат вечер, а през уикендите го извеждаше с количката в парка "Сейнт Джеймс", преди да го сложи да спи. По-възрастните дами се прехласваха по него, макар че не бяха сигурни дали Джесика е грижовна по-голяма сестра или млада неомъжена майка.
Джесика бързо бе свикнала с новата страна, след като най-сетне беше успяла да налее здрав разум в главите на родителите си, и сега ликуваше не само от щастието им, но и от радостта да си има малко братче. Обожаваше новото си голямо семейство. Татко, който бе толерантен, мил и забавен, дядо, който бе мъдър, внимателен и чудесен, и баба, често наричана от пресата "бристолската Боадицея", което караше Джесика да си мисли, че Боадицея е била страхотна жена.
Свикването с новото училище обаче не се оказа толкова лесно. Някои момичета я наричаха янки, а други я определяха като "кльоща". Джесика стигна до заключението, че мафията и Ку Клукс Клан биха могли да научат много за тормозенето на хора от питомките на девическото училище "Сейнт Пол", и в края на първата година имаше само една близка приятелка — Клеър Тейлър, която споделяше повечето ѝ интереси, включително и към момчетата.
През последната година в "Сейнт Пол" оценките на Джесика бяха от средните. Клеър редовно я биеше по всеки предмет с изключение на изкуството, където Джесика нямаше равна. Докато повечето ѝ съученички се тревожеха дали ще им предложат място в някой университет, никой не се съмняваше накъде се е насочила Джесика.
Тя обаче сподели с Клеър страха си, че ако ѝ предложат място в "Слейд", може да открие, че Аврил Пъркинс, която бе втора по изкуство, е била права, когато отбеляза и то така, че Джесика да я чуе, че тя е просто голяма риба в малко езерце, която ще бъде хвърлена в океана и ще потъне безследно.
Клеър ѝ каза да не обръща внимание на Аврид, въпреки това Джесика прекара последния си срок в училище в чудене дали тя не е права.
Когато в края на учебната година директорката обяви, че Джесика Клифтън е спечелила стипендията Гейнзбъро в училището за изящни изкуства "Слейд", Джесика явно беше единствената в залата която се изненада. Всъщност се зарадва на собствения си триумф толкова, колкото и на успеха на Клеър, на която ѝ предлагаха място по английски в Юнивърсити Колидж. Никак не ѝ хареса обаче че Аврил Пъркинс също отива с нея в "Слейд".