— Председателят иска да говори с вас, мистър Клифтън.
Себастиан спря да подписва писмата и вдигна очи. Секретарката на шефа му стоеше на прага.
— Останах с впечатлението, че той е в Копенхаген.
— Върна се с първия сутрешен полет — каза Анджела— и поиска да се види с вас веднага щом влезе в кабинета си.
— Звучи сериозно — отбеляза Себ и повдигна вежда, но не получи отговор.
— Мога да ви кажа само, мистър Клифтън, че отмени всичките си ангажименти за сутринта.
— Сигурно ще ме изхвърли — каза Себ с надеждата, че ще накара Анджела да се разприказва.
— Не мисля, защото за подобно нещо обикновено му трябват не повече от две минути.
— Няма ли да ми подскажеш поне мъничко? — прошепна Себастиан, след като излязоха от кабинета и тръгнаха по коридора.
— Мога да кажа само, че няма как да сте пропуснали факта, че мистър Бишара пътува шест пъти до Копенхаген за последния месец— каза Анджела. — И може би ще разберете защо — добави тя и почука на вратата на председателя.
— Да не би да купува "Лего" или "Карлсберг"? — попита Себ, докато Анджела отваряше вратата и отстъпваше, за да му направи път. — Добро утро, председателю — каза Себ, но от безизразната като на сфинкс физиономия на Хаким Бишара не можеше да каже дали утрото е добро, или не.
— Добро утро, Себастиан. — "Първи знак", помисли си Себ. Председателят го наричаше Себастиан само когато се канеше да обсъжда с него нещо сериозно. — Сядай. — Втори знак, че срещата няма да е кратка. — Себастиан, исках пръв да научиш, че в събота се ожених.
Себ вече си беше измислил десетина възможни причини председателят да иска да го види, но бракът не бе сред тях — и как можеше да е?! За момент — като никога — не знаеше какво да каже. Хаким се облегна в креслото си и се наслади на необичайното изживяване да види главния си изпълнителен директор напълно онемял.
— Познавам ли въпросната дама? — успя най-сетне да попита Себ.
— Не, но си я виждал от разстояние.
Себастиан реши да се включи в играта.
— В Лондон ли?
— Да.
— В Сити?
— Да — повтори Хаким. — Но се насочваш в грешна посока.
— Тя банкер ли е?
— Не, ландшафтен архитект.
— Значи е работила по някой от проектите ни — предположи Себ.
— Да и не.
— С нас или против нас?
— Нито едното, нито другото — каза Хаким. — Бих я описал като неутрална, но не и от полза.
Последва нова дълга пауза, след което Себастиан възкликна:
— Боже мой, това е жената, която даде показания на процеса срещу теб. Мисис… ъ-ъ-ъ, мисис….
— Бергстрьом.
— Но тя бе ключов свидетел на обвинението и определено не помогна на нашата кауза. Помпя, че всички съжаляваха, че мистър Кармън е успял да я открие.
— Всички с изключение на мен — каза Хаким — Прекарах безброй нощи в затвора в съжаление, че не я заговорих, докато седяхме един до друг на онзи полет от Лагос. Така че няколко дни след освобождаването ми отлетях до Копенхаген.
— Изобщо не съм си представял, че си романтичен тип. Хаким, и подозирам, че повечето ни колеги в Сити биха се съгласили с мен. Мога ли да попитам какво беше мнението на мистър Бергстрьом относно предложението ти за придобиване?
— Не бих се качил в самолета, ако имаше мистър Бергстрьом. На Бари Хамънд му бяха нужни само два дни да открие, че съпругът на Кристина починал от инфаркт на петдесет и две годишна възраст.
— Дай да позная. Бил е банкер, нали?
— Директор на кредитния отдел в Кралската банка в Копенхаген.
— Те едва не фалираха преди няколко години.
— По време на неговата вахта, опасявам се — тихо каза Хаким.
— Значи мисис Бергстрьом…
— Мисис Бишара.
— Ще се мести в Лондон?
— Не веднага. Тя има две деца, които още са ученици и не иска да нарушава ритъма па живота им, така че се наложи да сключа сделка.
— Нещо, в което обикновено те бива.
— Не и когато е лично. Това е нещо, за което винаги съм те предупреждавал. Смятаме да живеем в Копенхаген през следващите две години, докато Инге и Аксел не влязат в университета. След това Кристина се съгласи да дойде в Англия.
— А дотогава ти ще живееш в самолет.
— Няма начин. Кристина ми даде съвсем ясно да разбера, че не иска и вторият ѝ съпруг да умре от инфаркт. Това е и причината да искам да те видя, Себастиан. Искам да поемеш мястото ми като председател на борда на банката.