Този път зашеметеното мълчание на Себ се проточи много повече и Хаким побърза да се възползва от това.
— Смятам да свикам заседание на борда в началото на следващата седмица, за да съобщя решението си на директорите. Ще предложа да ме заместиш, а аз ще стана президент на банката. Трябва само да решиш кой да е твой главен изпълнителен директор.
На Себ не му беше нужно време да мисли по въпроса, но изчака да чуе мнението на Хаким.
— Предполагам, че ще искаш Виктор Кауфман да заеме мястото ти — каза той. — В края на краищата той е един от най-старите ти приятели и притежава двайсет и пет процента от акциите на банката.
— Което не го прави годен да управлява дейността на голяма финансова институция. Хаким, това е банка, а не местен спортен клуб.
— Това означава ли, че имаш предвид друг кандидат?
— Джон Ашли би бил първият ми избор — без колебание каза Себ.
— Но той е в банката само от две години. Тепърва започва да се ориентира.
— Но пък с каква биография — напомни му Себ. — Манчестърската хуманитарни гимназия, Лондонското училище по икономика и стипендия за бизнес школата в Харвард. И да не забравяме колко трябваше да платим, за да го изкушим да напусне "Чейс Манхатън". И колко време ще мине преди някой от конкурентите ни да не му направи още по-съблазнително предложение? По-скоро рано, отколкото късно, особено ако Виктор стане главен изпълнителен директор на "Фартингс". Не. Ако искаш да стана председател на борда, Хаким, условието ми е Джон Ашли да заеме сегашното ми място.
— Честито — каза Джесика.
— Какво е председател? — попита Джейк.
— Някой, който е началник на всичко и всички също като директорка.
— Никога не съм си го представял точно по този начин — призна Себастиан, а Саманта избухна в смях.
Джесика заобиколи масата, прегърна баща си и повтори:
— Честито.
— Хаким ми се вижда твърде млад, за да се оттегля — каза Саманта, докато даваше на Джейк рохкото му яйце.
— Така е — каза Себ. — Но е влюбен.
— Нямах представа, че ако си председател на банка и се влюбиш, се очаква да се оттеглиш.
— Не е задължително — разсмя се Себ, — но банките по принцип предпочитат председателят им да живее в същата страна, а въпросната дама живее в Копенхаген.
— Тогава защо не дойде да живее в Англия? — попита Джесика.
— Кристина Бергстрьом е много успял ландшафтен архитект с международна репутация, но има две деца от първия си брак и не иска да се мести, докато те са още ученици.
— Но с какво ще запълва времето си Хаким, като се има предвид, че има енергия за десет души?
— Възнамерява да открие нов клон на "Фартингс" в Копенхаген, а компанията на Кристина ще стане първият му клиент. Тя вече се е съгласила да продължи да работи в Лондон, след като децата ѝ завършат училище.
— А когато Хаким се върне, ще заеме ли отново мястото на председател на борда?
— Не. Каза го съвсем ясно. На първи септември Хаким ще стане президент на "Фартингс Кауфман", а на следващата година аз ще стана председател на борда, а Джон Ашли ще бъде мой главен изпълнителен директор.
— Каза ли на Виктор? — попита Саманта.
— Не. Реших да изчакам, докато не се реши окончателно.
— Искам да съм муха на стената на тази среща — каза Саманта. — Срещал ли си се някога с мисис Бергстрьом?
— Не, видях я само като свидетелка, когато даваше показания по делото на Хаким. Тъй като тогава той беше под стража, явно е било любов от пръв поглед.
— Мъжете често се влюбват от пръв поглед — заяви Джесика. — За разлика от жените.
— Сигурен съм, че и двамата сме благодарни за значителното ти проникновение по темата за любовта, Джесика — каза Себ, — както и за бързото ти схващане на тънкостите на макроикономиката.
— Мнението не е мое, а на Д. X. Лорънс — каза Джесика. — Това е цитат от "Любовникът на лейди Чатърли", която не фигурираше в програмата ни по английски в училище, но Клеър реши, че въпреки това трябва да я прочета.
Себастиан и Саманта се спогледаха.
— Може би моментът е подходящ да ви кажа, че възнамерявам да се изнеса — каза Джесика.
— Не, не, не — възпротиви се Джейк.
Макар че би се съгласил със сина си, Себ не прекъсна дъщеря си.
— С Клеър си намерихме малък апартамент до Гоуър Стрийт, недалеч от "Слейд".
— Звучи идеално — каза Саманта. — Кога ни оставяш?
— След две седмици. Стига да нямаш нищо против, татко.
— Разбира се, че няма — каза Саманта.
— Не, не, не — повтори Джейк и посочи Джесика с лъжичката си.