— Не сочи така, Джейк — смъмри го майка му.
25
— Днешният час по рисуване на живо се отменя — каза професор Хауард. Студентите изстенаха недоволно, когато професорът добави: — Нашият модел отново не се появи.
Дванайсетимата студенти започнаха да събират нещата си, но внезапно един млад мъж, когото Джесика не бе виждала досега, се изправи, отиде до подиума, съблече се и седна. Последваха аплодисменти, докато студентите се връщаха при стативите си и се захващаха за работа.
Пауло Рейналдо бе първият мъж, когото Джесика виждаше гол, и тя не можеше да откъсне поглед от него. "Като гръцки бог е — помисли си. — Добре де, като бразилски". Взе въглена и с няколко бързи щриха очерта тялото му — упражнение, което би отнело на колегите ѝ доста повече време и не със същия резултат. След това се съсредоточи върху главата му и започна да я рисува в по-големи подробности. Дълга къдрава черна коса, през която искаше да прокара пръстите си. Погледът ѝ се плъзна надолу по тялото му и ѝ се прииска да е скулптор. Мускулите му бяха великолепни, а краката му бяха на човек, създаден да бяга на маратон. Джесика се опита да се съсредоточи в скицата си. След малко преподавателят надникна над рамото ѝ.
— Уловили сте го — каза професор Хауард. — Впечатляващо. Но искам да помислите за сянката и перспективата и никога да не забравяте, че по-малкото означава повече. Виждали ли сте скиците на Бонар на жена му, докато излиза от банята?
— Не.
— Ще откриете отлични примери в академичната библиотека. Те са доказателство, ако изобщо е нужно доказателство, че ако искаш да разбереш колко велик е едни художник, трябва да изучиш предварителните му скици, преди да се заемеш с шедьоврите му. Между другото, опитайте се да не показвате толкова очевидно колко го харесвате.
През следващата седмица Джесика не срещна Пауло. Изобщо не стъпваше в библиотеката и като че ли не ходеше на лекциите. След забележките на професор Хауард тя не се опита да научи повече за Пауло от колегите си, но винаги, когато някой споменеше името му, млъкваше и започваше да слуша.
— Той е син на бразилски индустриалец — каза една студентка от горния курс. — Баща му поискал да дойде в Лондон, за да изчетка английския си наред с другите неща.
— Мисля, че възнамерява да се повърти тук една-две години, а после да се върне в Рио и да отвори нощен клуб — обади се друга, а трета добави ехидно:
— Идва само на рисуването на живо, за да избере следващата си жертва.
— Изглеждаш добре осведомена — отбеляза Аврил Пъркинс.
— Няма как да не съм. Спах с него пет-шест пъти, преди да ме зареже — небрежно отвърна момичето. — Така прекарва повечето си време, ако не броим вечерите.
— А какво прави вечер? — попита Джесика, която вече не можеше да мълчи.
— Изучава подробно английските нощни клубове вместо английските акварели. Твърди, че това е истинската причина да е тук. Но ми каза също, че възнамерява да преспи с всяка студентка в "Слейд" до края на първата си година.
Всички се разсмяха — с изключение на Джесика, която силно се надяваше да стане следващата му жертва.
Когато следващия четвъртък Джесика влезе в часа по рисуване на живо, от двете страни на Пауло вече се бяха настанили нейни колежки. Едната беше Аврил Пъркинс. Джесика седна срещу него в другия край на полукръга и се опита да се съсредоточи върху модела — жена на средна възраст, която изглеждаше отегчена и студена, за разлика от Аврил.
Погледът ѝ отново се насочи към Пауло и тя откри, че той се нуждае само от една ръка, за да рисува — другата му беше върху бедрото на Аврил.
Когато професор Хауард обяви почивка, Джесика изчака Аврил да излезе и започна да обикаля стативите, като се преструваше, че разглежда работата на колегите си. Работата на Пауло беше не лоша, а ужасна. Джесика се зачуди как изобщо са му предложили място в "Слейд".
— Не е зле — каза Джесика и продължи да гледа рисунката му.
— Ами! — каза Пауло. — Ужасна е, и ти го знаеш, защото си много по-добра от всички тук.
Флиртуваше ли, или говореше сериозно? На Джесика не ѝ пукаше.
— Искаш ли да излезем и да пийнем довечера? — попита той.
— Да, разбира се — отвърна тя и моментално съжали за изтърсеното "разбира се".
— Ще те взема към десет и ще идем на клуб.
Джесика не спомена, че по това време обикновено е в леглото си с книга, а не в някой клуб.
Втурна се към къщи веднага след последните занимания и цял час се мъчеше да реши какво да облече за своята "среща за загуба на девствеността" като непрекъснато търсеше мнението на Клеър. Накрая се спря на къса розова кожена пола (на Клеър), горнище с леопардова шарка (нейно), дълги черни дантелени чорапи и позлатени обувки на високи токчета.