— Приличам на проститутка! — възкликна Джесика, когато се видя в огледалото.
— Повярвай, ако искаш най-сетне да легнеш с момче, това е идеалното облекло — каза Клеър.
Джесика се предаде — все пак Клеър знаеше повече по темата.
Когато Пауло се появи с половин час закъснение (явно това също беше на мода), се случиха две неща, за които Джесика не беше подготвена. Нима някой можеше да е толкова красив и плюс това да има "Ферари"?
— Кажи му, че съм свободна утре вечер — прошепна ѝ Клеър, докато излизаха.
Третата изненада бе колко очарователен и изискан бе Пауло. Не ѝ се нахвърли веднага, както твърдяха колежките ѝ. Всъщност едва ли можеше да е по-добър кавалер. Отвори ѝ вратата на колата, а по пътя към Уест Енд говореше за успехите ѝ в "Слейд". Джесика вече съжаляваше, че е избрала това облекло, и все се опитваше да придърпа полата си надолу.
Когато Пауло спря ферарито пред "Анабел", един портиер взе ключовете и откара колата. Двамата се спуснаха по стълбите в полутъмния нощен клуб, където бързо стана ясно, че Пауло е редовен клиент, тъй като оберкелнерът дойде и го поздрави по име, след което ги отведе до дискретна маса в ъгъла.
След като избраха две ястия от най-голямото меню, което Джесика бе виждала — беше почти като книга, — Пауло сякаш пламна от желание да научи всичко за нея. Тя самата не повдигна темата, но той явно знаеше много добре кои са дядо ѝ и баба ѝ и каза, че винаги пази най-новия роман за Уилям Уоруик за дългия полет обратно до Рио.
Веднага щом приключи с храненето, Пауло запали цигара и предложи и на нея. Тя отказа, но от време на време си дръпваше от неговата. Не приличаше на цигарите, които бе пушила преди.
След кафето той я отведе на претъпкания дансинг, където полумракът се смени с пълен мрак. Джесика бързо осъзна, че за разлика от рисуването, танците са умение, в което Пауло е майстор; забеляза също, че някои от жените наоколо вече не обръщат особено внимание на партньорите си. Но едва когато Чака Хан бе сменен от "Здравей" на Лайънъл Ричи, ръцете на Пауло се задържаха под кръста ѝ. Джесика не направи опит да ги махне.
Първата им целувка беше малко тромава, но след втората единственото ѝ желание бе да го замъкне в леглото, макар че вече беше приела, че вероятно няма да фигурира в менюто му утре вечер. Останаха в "Анабел" до един след полунощ, а когато се качиха в колата, Джесика остана впечатлена от способността му да кара ферарито с една ръка, докато другата му пълзеше по бедрото ѝ. Колата така и си остана на първа скорост.
Нощта на изненадите продължи. Апартаментът му на Найтсбридж беше стилен и елегантен, пълен с картини и антики, които тя би искала да разгледа по-подробно, но той я хвана за ръка и я поведе право към спалнята, където я очакваше най-голямото легло, което бе виждала. Черната копринена завивка вече беше отметната.
Пауло я прегърна и Джесика откри още едно негово умение — да съблича жена, докато я целува.
— Толкова си красива — каза той, след като полата и горнището бяха сръчно свалени. Джесика щеше да отговори, но Пауло вече беше на колене и целуваше отново, но този път не устните, а бедрата ѝ. Двамата паднаха на леглото и когато тя отвори очи той вече бе гол. Джесика се зачуди как е успял да го постигне. Остана да лежи и зачака онова, което следваше според Клеър. Когато Пауло проникна в нея, на Джесика ѝ се прииска да извика — не от удоволствие, а от болка. Няколко секунди по-късно той се отдръпна, претърколи се до нея и промърмори: "Беше фантастична", което я накара да се запита дали изобщо може да се вярва на нещо, казано от него тази вечер.
Зачака той да я прегърне и да ѝ наговори още лъжи, но вместо това Пауло ѝ обърна гръб и след малко вече спеше дълбоко. Джесика изчака, докато не чу равномерното му дишане, измъкна се от леглото, отиде на пръсти до банята и запали осветлението едва след като затвори вратата. Отне ѝ известно време да се оправи — забеляза, че още е с черните си чорапи. Клеър несъмнено щеше да ѝ обясни какво означава това, когато се прибереше. Върна се в стаята, като се питаше дали той всъщност не е буден и се надява тя да си тръгне. Вдигна захвърлените си дрехи, облече се бързо и излезе тихо от спалнята.
Изобщо не спря да се възхити на картините, тъй като изгаряше от нетърпение да се върне в апартамента си — боеше се, че Пауло ще се събуди и ще поиска да повтори цялото ужасно изживяване. Бързо мина по коридора и взе асансьора до партера.