— Случайно да запомнихте номера му?
Вирджиния погледна листчето в ръката си.
— А786 CLC.
— Къде стана инцидентът?
— Шофьорът ми караше по Бъркли Скуеър, когато ферарито зави надясно от Пикадили и продължи към Челси.
— Благодаря, мадам. Ще проверя незабавно.
Вирджиния затвори в момента, в който Пауло и Джесика минаваха покрай нея по коридора. Остана в сенките, докато младата двойка се качваше по стълбите и излизаше на Бъркли Скуеър. Облечен в ливрея портиер даде на Пауло ключа от колата в замяна на банкнота от пет паунда. Пауло скочи зад волана, превключи на скорост и потегли, сякаш беше на старта на рали Монте Карло. Беше изминал само няколкостотин метра, когато видя полицейска кола в огледалото за обратно виждане.
— Измъкни им се — каза Джесика. — Това е просто раздрънкан "Форд Сиера".
Пауло превключи на трета и започна да се провира през бавния трафик. Джесика крещеше ругатни и го окуражаваше, докато не чу сирената. Погледна назад и видя, че бавните автомобили се дърпат, за да направят път на полицейската кола.
Пауло погледна огледалото точно когато светофарът пред него светна червено. Настъпи газта зави надясно и се размина на косъм с един автобус на Пикадили. Когато стигна Хайд Парк Корнър, вече ги преследваха две полицейски коли, а Джесика се беше вкопчила в таблото и ѝ се искаше да не го беше окуражавала.
Докато завиваше на Хайд Парк Корнър и излизаше на Бромптън Роуд, Пауло отново попадна на червен светофар, а към тях се носеше трета полицейска кола. Той наби спирачки и спря, но твърде късно, за да избегне челния сблъсък.
Джесика прекара деветнайсетия си рожден ден не в обятията на любовника си в луксозния апартамент на Найтсбридж, а сама на тънък покрит с петна от урина дунапренен дюшек в килия номер три на полицейския участък на Савил Роу.
27
На следващата сутрин Саманта се събуди малко преди седем от звъна на телефона. Обаждаше се главен инспектор Мълинс. Не беше нужно Сам да буди Себ — той вече се бръснеше в банята. Щом чу разтревожения глас на жена си, Себ остави самобръсначката и бързо влезе в спалнята. Не помнеше кога за последно е виждал Сам да плаче.
Колата спря пред полицейския участък на Савил Роу малко след 7:30. Себастиан и Сам слязоха и бяха посрещнати от блясъка на светкавици и извикани въпроси, които напомниха на Себ за процеса срещу Хаким. Не можеше обаче да разбере кой е предупредил пресата по това време сутринта.
— Дъщеря ви наркоманка ли е? — извика един.
— Тя ли е карала? — Втори.
— В оргия ли е участвала? — Трети.
Себ си спомни златното правило на Джайлс, когато се изправящ срещу подобна глутница — ако нямаш какво да кажеш, не казвай нищо.
Влязоха в участъка и Себ каза на дежурния сержант на рецепцията името си.
— Отведете мистър и мисис Клифтън до трета килия — нареди сержантът на един млад полицай — и кажете на главния инспектор, че са дошли.
Полицаят ги поведе по дълъг коридор и надолу по стълбите до мазето. Пъхна голям ключ в ключалката на тежка врата и я отвори, после се дръпна настрани, за да могат да влязат в килията.
Себастиан зяпна разчорленото момиче, което се бе свило в ъгъла на леглото с размазан от сълзи грим. Трябваха му няколко секунди да осъзнае, че това е дъщеря му. Саманта седна до Джесика и я прегърна.
— Всичко е наред, скъпа, и двамата сме тук.
Макар Джесика да беше изтрезняла, дъхът ѝ още миришеше на алкохол и марихуана. След няколко секунди при тях дойде разследващият полицай, който се представи като главен инспектор Мълинс и обясни защо дъщеря им е прекарала нощта в полицейския арест. После попита дали някой от тях познава някой си Пауло Рейналдо.
— Не — без колебание отвърнаха и двамата.
— Дъщеря ви беше с мистър Рейналдо, когато го арестувахме тази сутрин. Вече повдигнахме срещу него обвинения за каране в нетрезво състояние и притежание на три унции марихуана.
Себ се опита да запази спокойствие.
— Главен инспектор, дъщеря ми също ли е обвиняема?
— Не, сър. Макар че тогава беше пияна и подозираме, че е пушила марихуана, а по-късно нападна и полицай, няма да повдигаме обвинения. — Той направи пауза. — Този път.
— Много съм ви благодарна — каза Саманта.
— Къде е младежът? — попита Себастиан.
— По-късно сутринта ще се яви пред магистратите на Боу Стрийт.
— Дъщеря ми свободна ли е, главен инспектор? — тихо попита Саманта.
— Да, мисис Клифтън. Съжалявам за пресата. Някой явно им е подшушнал, но мога да ви уверя, че не сме ние.