Себ нежно хвана Джесика за ръка и я изведе от килията и навън от участъка, където отново бяха посрещнати от светкавици и викове. Той качи жена си и дъщеря си на задната седалка на едно такси, качи се и той и каза на шофьора да тръгва.
Джесика седеше свита между родителите си и не вдигна глава дори след като таксито зави на ъгъла и журналистите изчезнаха от поглед.
Пред дома им в Ленъкс Гардънс чакаха други фотографи и журналисти. Същите въпроси, пак без отговори. Щом се прибраха в безопасност, Себ отиде с Джесика в дневната и още преди тя да успее да седне, поиска да научи цялата истина.
— И не ни спестявай нищо, защото не се съмнявам, че по-късно ще научим всяка пикантна подробност в "Ивнинг Стандарт".
Самоуверената млада жена, която беше напуснала "Анабел" след празнуването на рождения си ден, бе заместена от заекващо разплакано деветнайсетгодишно момиче, което отговаряше на въпросите с треперещ, несигурен глас, който никой от родителите ѝ не беше чувал досега. Между засрамените паузи Джесика описа как се е запознала с Пауло и се увлякла по неговия чар, изтънченост и най-вече, призна тя, по безкрайния поток пари. Макар че разказа на родителите си всичко, тя нито веднъж не обвини любовника си и дори попита дали ще ѝ бъде позволено да го види.
— Защо? — попита Себастиан.
— За да се сбогувам. — Тя се поколеба. — И да му благодаря.
— Не мисля, че би било разумно. Пресата ще те преследва на всяка крачка с надеждата, че ще направиш точно това. Но ако му напишеш писмо, ще се погрижа да го получи.
— Благодаря ти.
— Джеси, трябва да приемеш факта, че разочарова много и двама ни. Едно обаче е сигурно: няма полза да се тръшкаш заради станалото. То вече е минало и само ти можеш да решиш какво ще правиш с бъдещето си.
Джесика погледна родителите си, но не каза нищо.
— Според мен имаш два избора — каза Себ. — Можеш да се върнеш у дома и да разбереш дали е възможно да поправиш нещата, или да напуснеш и да се върнеш към другия си живот.
— Ужасно съжалявам — каза Джесика и сълзите отново потекоха по бузите ѝ. — Зная, че постъпката ми е непростима. Не искам да се връщам и обещавам да направя всичко, за да се реванширам, ако ми дадете втори шанс.
— Разбира се, че ще ти дадем — каза Саманта. — Но не мога да говоря от името на "Слейд".
След няколко часа Себастиан излезе да вземе ранното издание на "Ивнинг Стандарт". Заглавието на първата страница крещеше към него от стойката много преди да е стигнал до продавача:
ВНУЧКАТА НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ЗАБЪРКАНА В СКАНДАЛ С НАРКОТИЦИ
Прочете статията, докато вървеше бавно към къщи. Тя съдържаше почти всичко, което Джеси бе споделила с тях. Нощ, прекарана в полицейския арест, шампанско, марихуана, две бутилки скъпо вино, последвано от бренди "Александърс", консумирани в "Анабел" на Мейфеър. Среднощна гонитба, в края на която ферари за сто хиляди паунда се блъснало челно в полицейска кола. Имаше дори намек за четворка в леглото.
Мистър Пауло Рейналдо се споменаваше само между другото, но пък и за репортера беше много по-важно да спомене баронеса Ема Клифтън, заместник-министър на здравеопазването, сър Хари Клифтън, популярен писател и защитник на гражданските права, лорд Барингтън, бивш лидер на Камарата на лордовете и Себастиан Клифтън, председател на борда на водеща банка от Сити — въпреки факта, че всички те бяха спали, когато бяха арестували Джесика Клифтън.
Себастиан въздъхна. Можеше само да се надява, че любимата му дъщеря в крайна сметка ще успее да зачеркне преживяното и след време не само ще се възстанови напълно, но и ще стане по-силна. Едва когато стигна до последния параграф осъзна, че това няма да е възможно.
Вирджиния също си взе ранното издание на "Ивнинг Стандарт" и усмивката така и не слезе от лицето ѝ, докато четеше "ексклузивната" статия, без да пропуска нито дума. Добре похарчени десет паунда, каза си тя. Единственото ѝ разочарование бе, че Пауло Рейналдо се признал за виновен и бил глобен с петстотин паунда, след като уверил съдията, че след няколко дни си заминава за Бразилия.
Усмивката ѝ обаче се появи отново, когато стигна до последния абзац на статията. Мистър Джералд Найт, директорът на училището за изящни изкуства "Слейд", казал на репортера, че няма друг избор освен да изключи мистър Рейналдо и мис Джесика Клифтън от колежа. Добавяше, че го прави с голяма неохота в случая с мис Клифтън, тъй като тя била изключително талантлива.
— За мен е огромно удоволствие най-сетне да се запознаем, доктор Барингтън. Отдавна съм ваш почитател.