— Много мило от ваша страна, сър Джеймс, но нямах представа, че изобщо сте чували за мен.
— Преподавали сте на съпругата ми Хелън Кеймбридж — каза сър Джеймс, докато сядаха до камината.
— Бихте ли ми напомнили моминското ѝ име г-н Джеймс?
— Хелън Прентис. Запознахме се, докато учех право в Тринити.
— А, да, помня Хелън. Свиреше на чело в оркестъра на колежа. Още ли свири?
— Само през уикендите, когато никой не я слуша.
Двамата се разсмяха.
— Е, предайте ѝ много поздрави от мен.
— Разбира се, доктор Барингтън. Но признавам, че никой от нас така и не се досети защо искате да се срещнете с мен, освен ако не водите някоя от вашите кампании за набиране на средства. Ако случаят е такъв, трябва да ви напомня, че "Бритиш Петролиум" неотдавна увеличи годишната субсидия във фонда за стипендии на Нюнам Колидж.
Грейс се усмихна.
— Сложили сте си погрешната шапка, сър Джеймс. Не дойдох да се видя с председателя на борда на "Бритиш Петролиум", а с президента на училището за изящни изкуства "Слейд".
— Пак не разбирам.
— Опитайте да не мислите за мен като за Барингтън, а като за роднина на неколцина Клифтън и по-конкретно на Джесика, за която дойдох да ходатайствам.
Топлата и спокойна нагласа на сър Джеймс Невил бързо се смени с намръщена физиономия.
— Боя се, че дори да бяхте Порша, молбите ви щяха да попаднат в глухи уши, доктор Барингтън. Бордът гласува единодушно да изключи мис Клифтън от "Слейд". Не само че е била пияна и вероятно под въздействието на наркотици при арестуването си, но и нападнала полицейски служител, докато била задържана. Лично аз смятам, че е извадила изключителен късмет, че не повдигнаха обвинения срещу нея и не са я вкарали зад решетките.
— Но там е цялата работа, сър Джеймс. Срещу нея няма повдигнати обвинения и не е осъдена.
— Ако не се лъжа, младежът, който е карал колата, беше обвинен, трябваше да плати голяма глоба и напусна страната.
— По-възрастен и далеч по-отракан индивид, по когото Джесика е имала нещастието да се увлече.
— Напълно възможно, доктор Барингтън. Но знаете ли също, че стипендията на мис Клифтън беше отнета преди това, след като е била хваната да пуши марихуана на територията на колежа?
— Да, зная, сър Джеймс. Джесика ми разказа всичко, което се е случило през последната година, и ви уверявам, че дълбоко съжалява за постъпките си, но ако я върнете, няма да ви разочарова за втори път.
— С чия дума разполагаме?
— С моята.
Сър Джеймс се поколеба.
— Боя се, че не може да става и дума, доктор Барингтън — каза накрая. — Мис Клифтън спомена ли също, че е присъствала само на три лекции и седем упражнения през последния семестър и че през това време работата ѝ от отлична е станала неприемлива?
— Да.
— А че когато наставникът ѝ професор Хауард повдигнал въпроса пред нея, тя му казала, да ме прощавате за езика, да се пръждоса?
— Вие никога ли не сте използвали подобен език, сър Джеймс?
— Не и към наставника си и се съмнявам, че Джесика би държала подобен език пред вас, доктор Барингтън, или пред някой друг член на семейството ви.
— Значи никога не сте чували студент да се разбунтува срещу онова, което ние с вас смятаме за приемливо поведение? В края на краищата вие самият имате син и две дъщери. — Сър Джеймс си затвори устата за момент и Грейс успя да продължи: — Имах привилегията да преподавам на много талантливи млади жени през годините, но рядко съм се натъквала на толкова талантлива като Джесика.
— Талантът не е извинение за погазване на правилата на колежа Тук всички трябва да се държат прилично, както ясно казва директорът в доклада си за нещастното стечение на обстоятелствата.
— Според същия този доклад, сър Джеймс, професор Хауард се е обърнал към борда в защита на Джесика и ако си спомням правилпо думите му, е казал, че тя притежава рядък талант, който трябва да се развива, а не да се потъпква.
— Бордът обмисли много внимателно думите на професор Хауард, преди да вземе решението си, и се боя, че покрай големия обществен интерес към случая не ни остава друг избор, освен да…
— Големият обществен интерес, сър Джеймс, не е причинен от Джесика, а от сестра ми Ема, зет ми Хари и дори от брат ми Джайлс Барингтън.
— Напълно е възможно да е така, доктор Барингтън, но привилегията да израснеш в такова забележително семейство прави отговорността ти още по-голяма.
— Значи ако Джесика беше дъщеря на самотна майка, чийто баща я е зарязал, цялото ви отношение е можело да бъде различно?