Сър Джеймс гневно се надигна от мястото си.
— Извинете, доктор Барингтън, но не виждам смисъл да продължаваме тази дискусия. Бордът взе решението си и аз нямам властта да го отменям.
— Никак не ми се иска да ви поправям, сър Джеймс — каза Грейс, без да става от мястото си, но си мисля, че ако прочетете внимателно правилника на "Слейд", член 73б ви позволява да направите точно това.
— Не си спомням член 73б — каза сър Джеймс и се отпусна обратно в креслото си, — но имам чувството, че всеки момент ще ме просветлите.
— Президентът има правото — спокойно рече Грейс — да отмени решение на борда, ако смята, че има смекчаващи вината обстоятелства, които не са били взети предвид.
— И какви са те? — попита сър Джеймс, който едва успяваше да скрие раздразнението си.
— Може би е време да ви напомня за друг студент, който не е имал такива привилегии като Джесика Клифтън. Млад мъж от Кеймбридж, който взел мотора на наставника си без разрешение посред нощ и решил да се повози. Когато бил спрян от полицията за превишена скорост, заявил, че има разрешението на собственика.
— Онова беше просто безобидна шега.
— И когато на сутринта се явил пред съдията, не му било повдигнато обвинение, а му казали да върне мотора на собственика и да се извини. И за щастие, тъй като младият мъж не бил син на член на правителството, инцидентът не бил отразен дори с един абзац в "Кеймбридж Ивнинг Нюз".
— Това изобщо не е честно, доктор Барингтън.
— И когато върнал мотора на наставника си и се извинил, студентът не бил изключен и дори смъмрен, защото наставникът му бил цивилизован човек и много добре си давал сметка, че на младежа му остават само няколко седмици до последните изпити.
— Това е удар под кръста, доктор Барингтън.
— Не мога да не се съглася — каза Грейс. — Но си мисля, че си заслужава да спомена, че въпросният младеж завършил с най-високо отличие, а по-късно станал председател на борда на "Бритиш Петролиум", президент на училището за изящни изкуства "Слейд" и бил произведен в рицар.
Сър Джеймс наведе глава.
— Съжалявам, че прибягвам до подобна тактика, сър Джеймс, и мога само да се надявам да ми простите, когато един ден дама Джесика Клифтън стане президент на Кралската академия.
— Кажи, дядо — попита Джесика, — случвало ли ти се е някога да се представиш като пълен глупак?
— Тази седмица ли имаш предвид, или миналата? — попита Хари.
— Говоря сериозно. Когато си бил млад.
— Това беше толкова отдавна, че дори не си спомням — каза Хари. Джесика мълчеше и чакаше отговор на въпроса си. — Например, да те арестуват за убийство? — най-сетне рече той. — Това брои ли се?
— Но ти си бил невинен и всичко е било ужасно недоразумение.
— Съдията не мислеше така, защото ме осъди на четири години затвор, а ако не ме лъже паметта, ти остана в килия само една нощ. — Джесика се намръщи и не отговори. — А после имаше един случай, когато не се подчиних на заповед и посъветвах немски генерал да сложи оръжие и да се предаде, докато аз самият разполагах само с един пистолет и един ефрейтор ирландец.
— И американците те наградили с медал за тази постъпка.
— Не това е важното, Джеси. Често на война могат да те провъзгласят за герой заради нещо, за което биха те арестували или може би застреляли, ако го направиш в мирно време.
— Мислиш ли, че баща ми някога ще ми прости.
— Няма причина да не го направи. Самият той направи нещо много по-лошо на твоята възраст, което бе причина майка ти да го напусне и да се върне в Америка.
— Тя ми каза, че са се отдалечили един от друг.
— Вярно, но не ти е казала защо. И те трябва да са благодарни на теб, че ги събра отново.
— А аз на кого трябва да благодаря?
— На баба си Грейс, ако питаш кой направи възможно завръщането ти в "Слейд" през септември.
— Мислех си, че баба се е намесила.
— Не. Макар че няма да ми е благодарна, че ти го казвам, Грейс обедини сили с професор Хауард и доказа, че когато двама души работят заедно, могат да се превърнат в цяла армия.
— Как изобщо бих могла да им се отблагодаря?
— Като докажеш, че са били прави. Което ме води до въпроса как върви работата ти.
— Честният отговор е, че не зная. Ти можеш ли да си сигурен как се оформя някоя от книгите ти?
— Не. Накрая оставям на критиците и читателите да вземат решението.
— В такъв случай предполагам, че и за мен ще бъде същото. Е, би ли ми дал честното си мнение за най-новата ми работа?
— Мога да се опитам — каза Хари с надеждата, че няма да му се наложи да лицемерничи.