— В такъв случай няма по-подходящ момент от сега — заяви Джесика, хвана го за ръка и го изведе от библиотеката. — Много мило от твоя страна да ми позволиш да дойда за лятото и да видя дали мога да поправя нещата — добави тя, докато се качваха по стълбите.
— И направи ли го?
— Точно това се надявам да ми кажеш — рече Джесика, отвори вратата на старата си детска стая и отстъпи настрани.
Хари влезе предпазливо в стаята и погледна редиците подготвителни скици на пода. Те дори не започнаха да го подготвят за огромното платно на статива в средата на помещението. Хари зяпна картината на Имението, което си мислеше, че познава толкова добре. Поляната, розовата градина, езерото, импозантната сграда, огромните дъбове, които привличаха погледа към хоризонта. Всеки цвят беше погрешен но взети заедно…
Накрая Джесика не издържа.
— Е? Кажи нещо, дядо.
— Мога само да се надявам моята последна книга да е наполовина толкова добра.
28
— Но това е семейна традиция — настоя Ема.
— Не можем ли да си вземем почивна година? — пошегува се Себастиан.
— Категорично не. Обещах на прадядо ти, че семейството винаги ще посреща Коледа заедно, а на трийсет и първи декември ще споделяме какво сме решили да постигнем през следващата година. Така че кой иска да започне този път?
— С баща ми беше по-зле — каза Саманта. — Той ни караше да пишем решенията си и година по-късно трябваше да ги четем на глас, за да напомняме на всички какви глупости сме обещавали.
— Винаги съм харесвала баща ти — каза Ема. — Е, защо тогава не започнеш ти?
— По това време догодина — каза Саманта — ще имам работа.
— Но ти вече си имаш работа — отвърна Ема. — Отглеждаш следващия председател на борда на "Фартингс Кауфман".
— Не мисля — рече Себ и погледна сина си, който приземяваше макет на "Конкорд" на пода. — Мисля, че възнамерява да стане летец изпитател.
— В такъв случай ще стане председател на борда на "Бритиш Еъруейс" — каза Ема.
— Може пък да не иска да става председател на каквото и да било — предположи Грейс.
— Ако имаше възможност, Сам, какво би си харесала? — попита Хари.
— Кандидатствах в института "Кортоулд", в изследователския им отдел. Работното време е гъвкаво и тъй като Джейк ще тръгне на забавачка, това би било идеално.
— На по-практичните членове на семейството — каза Себастиан — може би ще им е интересно да научат, че назначаването на детегледачка ще струва повече, отколкото Сам може да се надява да получава като изследовател в "Кортоулд".
— Разумно разпределение на богатството — каза Грейс. — Двама души, занимаващи се с онова, което искат да правят, и получаващи съответните възнаграждения.
— Какво е твоето решение за новата година, лельо Грейс? — попита Себастиан.
— Реших да се пенсионирам по-рано и ще напусна университета в края на академичната година.
— Ела при нас в Камарата на лордовете — каза Джайлс. — Твоята мъдрост и здрав разум ще са ни от полза.
— Благодаря, но двама Барингтън в Горната камара са предостатъчни — отвърна Грейс. — Пък и подобно на Саманта, аз също си търся друга работа.
— Смея ли да попитам каква? — поинтересува се Хари.
— Кандидатствах за учителка в местно общообразователно училище с надеждата, че ще помогна на някои умни момичета да влязат в Кеймбридж, макар да не са си представяли, че това е възможно.
— Защо не момчета? — засегна се Джайлс.
— Защото в Кеймбридж вече има предостатъчно момчета.
— Засрамваш всички ни, лельо Грейс — рече Себастиан.
— А ти какво си замислил за новата година, Себ? — отвърна Грейс. — Освен да правиш повече и повече пари?
— Да се надявам, че си права, защото точно това очакват от мен клиентите ми, сред които между другото си и ти.
— Туш — каза Ема.
— Твой ред е, Джесика — каза Грейс. — Надявам се да планираш нещо по-смислено от председателстване на банка.
Не беше нужно никой да напомня на Джесика за решението ѝ преди година: да оправдая вярата на баба Грейс в мен и да се възползвам максимално от дадения ми втори шанс.
— Твърдо съм решена да спечеля стипендия за Кралската академия.
— Браво — зарадва се Ема.
— Не е достатъчно — каза Грейс. — Всички знаем, че ще го постигнеш. Вдигни летвата, млада госпожице.
Джесика се поколеба за момент.
— Ще спечеля Наградата на основателя.
— Така по бива — каза Грейс. — И всички ще присъстваме на връчването ѝ.
— Твой ред е, мамо — каза Себастиан, решил да се притече на помощ на дъщеря си.