— Ще тръгна на фитнес и ще сваля три килограма.
— Но това е решението ти от миналата година!
— Знам — каза Ема. — И затова сега ще трябва да сваля шест килограма.
— Аз също — каза Джайлс. — Но за разлика от Ема, поне изпълних решението си от миналата година.
— А какво беше то? — попита Хари.
— Заклех се да се върна на първия ред и да ми предложат предизвикателен пост, след като Майкъл Фут най-сетне подаде оставка и направи път на някого, който всъщност иска да се премести на Номер Десет.
— Какъв пост ти е предложил мистър Кинок в кабинета в сянка? — попита Грейс.
Джайлс продължи да се хили.
— He — каза Ема. — Не би посмял! Да не би да си го отказал?
— Не можах да се сдържа — рече Джайлс. — Затова решението ми за новата година е да дразня, тормозя и създавам колкото се може повече проблеми на правителството и най-вече на здравния му министър.
— Плъх! — заяви Ема.
— Не, сестричке. Ако трябва да сме точни, аз съм плъходав.
— Край на рунда — разсмя се Хари. — Преди да сте се сбили наистина, кой е следващият?
— Може би Фреди? — обади се Карин.
Това беше първата Коледа на Фреди в Имението и Джесика го обгрижваше като единствено дете, а Джейк сякаш не се откъсваше на повече от крачка от новия си приятел.
— Моето решение за новата година — каза Фреди — ще е същото като за тази година и ще продължи така, докато не го постигна. — Той може и да нямаше намерение, но привлече вниманието на всички. — Ще отбележа сто точки на Лордс и ще бъда като баща си.
Джайлс се извърна. Не искаше да поставя момчето в неудобно положение.
— А щом го постигнеш, какво следва? — попита Хари, когато видя, че най-старият му приятел е на път да се разплаче.
— Два пъти по сто точки, сър Хари — без колебание отвърна Фреди.
— Лесно можем да познаем какво ще бъде следващото решение, щом постигнеш това — каза Грейс.
Всички се разсмяха.
— А сега е твой ред, Карин — рече Ема.
— Реших да участвам в Лондонския маратон и да събера пари за имигрантите, които искат да учат в университет.
— Какво е разстоянието на маратона? — попита Саманта.
— Малко повече от двайсет и шест мили.
— По-добре ти, отколкото аз. Но имаш от мен по пет паунда за миля.
— Много щедро от твоя страна, Сам — рече Карин.
— И от мен каза Себастиан.
— И от мен — добави Джайлс.
— Благодаря, но не, благодаря — каза Карин и извади бележник. — Саманта вече ми обеща три паунда за километър, така че очаквам останалите да дадете същия дял от доходите си.
— Помощ — каза Себастиан.
— Към теб ще се обърна накрая — каза Карин и се усмихна на Себ, преди да се консултира със списъка си. — Грейс е с двайсет и пет паунда на миля, Ема и Хари са с по петдесет всеки, Джайлс е със сто. А на Себастиан като председател на банката съм му писала по хиляда паунда на миля. — Това прави… — тя отново се консултира с бележника — трийсет и една хиляди деветстотин и осемдесет паунда.
— Мога ли да кандидатствам като студентка имигрант по рисуване от новия свят, която не е съвсем сигурна кои са родителите ѝ и за съжаление е изгубила стипендията си? — каза Джесика.
Всички се разсмяха.
— И това не е всичко. С Фреди и Джейк бихме искали да дадем по десет паунда на миля.
— Но това ще ти струва седемстотин и осемдесет паунда — каза баща ѝ. — Така че съм длъжен да попитам, как възнамеряваш да платиш?
— Банката ще има нужда от портрет на председателя си, който да окачи в заседателната зала — отвърна Джесика. — Познай на кого ще го поръчат и какъв ще бъде хонорарът.
Хари се усмихна, доволен, че внучката му си е възвърнала ексцентричността наред с язвителното си чувство за хумор.
— Имам ли думата по въпроса? — попита Себ.
— Категорично не — заяви Джесика. — Иначе какъв е смисълът да си баща?
— Браво, Карин — каза Грейс. — Всички те аплодираме.
— Чакайте, чакайте, чакайте — намеси се Себ. — Към договора ще има и допълнителна клауза. Карин няма да получи нито пени, ако не стигне до финала.
— Става — съгласи се Карин. — И благодаря на всички ви.
— Кой остана? — попита Ема.
Всички насочиха вниманието си към Хари, който не се сдържа и ги накара да почакат още няколко секунди.
— Имаше някога една забележителна стара дама, която малко преди да умре написа на сина си писмо, в което му каза, че може би е дошло времето да напише онзи роман, за който така често ѝ говореше. — Хари замълча за момент. — Е, майко — продължи той, поглеждайки нагоре към небето, — времето дойде. Вече нямам извинения да не изпълня желанието ти, тъй като току-що завърших последната книга от поредицата за Уилям Уоруик.