— Благодарен съм ти, Бофи.
— Е, ако историята се разчуе, бих искал да се появи в твоята колонка.
— Слушам те.
Демпстър си записа всяка дума на Бофи и остана донякъде изненадан, защото винаги беше описвал в колонката си лорд Бриджуотър като "заклет ерген". Нямаше обаче никакво съмнение, че ексклузивната новина идва направо от източника.
Вирджиния грабна новия брой на "Дейли Мейл" веднага щом вестникът се озова на изтривалката и на следващата сутрин. Подмина първата страница със заглавието "Развод?" над фотография на Род и Алана Стюарт и бързо обърна на колонката на Демпстър, където се мъдреше заглавието "Брак?" над снимката на лейди Вирджиния Фенуик в Монте Карло с Бофи.
Докато четеше статията на Демпстър, Вирджиния съжали, че е позволила на Бофи да се развихри "Близък семеен приятел (да се разбира героят от историята) ми каза, че лорд Бриджуотър се надява скоро да обяви годежа си с лейди Вирджиния Фенуик, единствената дъщеря на покойния граф Фенуик. Това сигурно ще изненада повечето ми редовни читатели, тъй като миналата седмица лейди Вирджиния бе видяна хваната под ръка с херцог Хартфорд. Следете тази колонка".
Вирджиния прочете новината втори път, притеснена, че Бофи е прекалил — не беше нужно да можеш да четеш между редовете, за да си дадеш сметка, че Демпстър не е повярвал на нито една дума. Налагаше се да се обади на Пери и да му каже, че всичко това са пълни измислици. В края на краищата всички знаеха, че Бофи е гей.
След няколко чаши кафе и още повече фалстартове Вирджиния най-сетне вдигна телефона и набра номера на Пери на Итън Скуеър. Тъкмо чу сигнала свободно, когато на вратата ѝ се почука.
— Домът на херцог Хартфорд — каза от другата страна глас, който тя добре познаваше.
— Ломакс, лейди Вирджиния се обажда. Питах се дали мога да говоря с…
Чукането на вратата продължаваше.
— Боя се, че негова светлост не си е у дома, милейди — каза икономът.
— Знаеш ли кога ще се върне?
— Не, милейди. Излезе забързано сутринта и не остави никакви инструкции. Да му предам ли, че сте се обаждали?
— Не, благодаря — каза Вирджиния и затвори. Онзи отвън продължаваше да чука упорито като събирач на наеми, който знае, че си вкъщи.
Тя отиде замаяна до вратата, като си мислеше, че Пери явно е напуснал страната без нея за първи път от повече от година. Трябваше ѝ време да помисли, но първо трябваше да се отърве от онзи отвън.
Отвори вратата и се канеше да наругае натрапника, когато видя коленичилия пред нея Пери.
— Само не ми казвай, че съм закъснял, скъпа — възкликна той. Гледаше я отчаяно.
— Разбира се, че не, Пери. Но стани, моля те.
— Не и преди да ми кажеш, че ще се омъжиш за мен.
— Разбира се, че ще се омъжа, скъпи. Вече казах на Бофи, че ти си единственият мъж в живота ми, но той не иска да приеме "не" за отговор — каза тя докато помагаше на херцога да се изправи.
— Няма да се задържам дълго, скъпа — каза той. — Вече виждам финала, така че по-добре да действаме.
— Много добре разбирам как се чувстваш — каза Вирджиния, — но не мислиш ли да поговориш с децата си, преди да вземеш такова важно решение?
— Категорично не. Бащите не искат от децата си разрешение да се оженят. Пък и съм сигурен, че много ще се зарадват.
След три седмици, благодарение на информация от семеен приятел, Найджъл Демпстър отпечата ексклузивна фотография на херцог и херцогиня Хартфорд как излизат под проливния дъжд от Службата по вписвания в Челси. "Щастливата двойка — пишеше Демпстър — ще прекара медения си месец в имението на херцога край Кортона, след което възнамерява да се върне в замъка Хартфорд, за да посрещне Коледа със семейството".
31
Коледа с Хартфорд беше мразовита колкото извън, толкова и вътре в замъка. Дори Кларънс и Алис бяха очевидно ужасени, че баща им се е оженил, без да им съобщи, а Камила не остави нито у семейството си, нито у прислугата някакво съмнение какви са чувствата ѝ към узурпаторката.
Всеки път, когато Вирджиния влизаше в някоя стая, Камила излизаше, следвана от съпруга си и двете им деца. Вирджиния обаче имаше предимство пред останалите от семейството — имаше една стая, в която не можеше да влезе никой от тях и където тя имаше пълно господство през осем от всеки двайсет и четири часа.
Нощем Вирджиния работеше върху съпруга си, а през деня се съсредоточаваше върху Кларънс и Алис — беше приела, че няма как да спечели Камила, макар да не беше изгубила напълно надежда за съпруга и децата ѝ.