— Засега не. Но още не съм проверил горните два етажа. Смятам да го направя утре сутринта.
— Там са предимно помещения за прислугата — каза Вирджиния, опитвайки се да прикрие разочарованието си. — Не мисля, че ще откриете нещо ценно. Но спокойно можете да погледнете, след като така или иначе сте тук.
Прозвуча гонг и тя поведе госта към трапезарията.
— Ломакс, къде е мистър Полтимор? — попита Вирджиния иконома, когато слезе за закуска на следващата сутрин.
— Закуси рано, ваша светлост, и когато го видях за последен път, беше на горния етаж и си водеше бележки за картините на площадката.
След закуска Вирджиния отиде в библиотеката и започна да проверява отново инвентара, като се чудеше дали някъде няма някой малък шедьовър, към който херцогът не е привързан особено и би бил склонен да се раздели с него. Но докато гледаше ревизираните от Полтимор цени, не можеше да открие нищо, което би направило възможно тя да продължи да живее в стил, подобаващ на една херцогиня. Значи трябваше да се погрижи месечната ѝ издръжка да бъде вдигната от пет на десет хиляди паунда, за да не гладува. Настроението ѝ не се подобри, когато на обед Полтимор ѝ каза, че не е открил на горните два етажа нищо наистина ценно.
— Едва ли е учудващо, като се има предвид, че там са помещенията на прислугата — отвърна Вирджиния.
— Попаднах обаче на една графика на Тиеполо и акварел на сър Уилям Ръсел Флинт, които следва да бъдат добавени в инвентарния списък.
— Много съм ви благодарна — каза Вирджиния. — Надявам се да не смятате идването си тук за загуба на време.
— В никакъв случай, ваша светлост. Изживяването беше изключително приятно и ако херцогът някога реши да продаде нещо от колекцията си, за нас ще бъде чест да го представляваме.
— Не си представям как би могло да се случи подобно нещо — каза Вирджиния. — Но ако все пак се случи, ще се свържа незабавно с вас.
— Благодаря — каза той и си погледна часовника. — Все още имам време да погледна сутерена, преди да си тръгна.
— Не мисля, че ще от криете нещо под стълбите — каза Вирджиния. — Като не броим стари тенджери и тигани и една стара печка "Ага", за която казвам на херцога, че е трябвало да я смени преди години.
Полтимор се разсмя прилежно и довърши пудинга си.
— Колата ще бъде готова да ви откара до гарата в два и четирийсет — каза Вирджиния. — Така ще имате предостатъчно време да хванете влака в три без пет за Лондон.
Вирджиния обсъждаше с градинаря дали да не засадят нови обички. Вдигна очи и видя Полтимор да тича към нея. Изчака го да си поеме дъх.
— Мисля, че открих нещо забележително, но ще трябва да се консултирам с директора на китайския ни отдел, преди да съм абсолютно сигурен — каза той.
— Китайският отдел ли?
— Едва не ги пропуснах, бяха забутани в един ъгъл в коридора долу, до килера.
— Какво сте пропуснали? — попита Вирджиния, като се мъчеше да скрие нетърпението си.
— Две големи синьо-бели вази. Проверих щампите на дъното и мисля, че може да са от династия Мин.
— Достатъчно ценни ли са, за да бъдат добавени към инвентара? — небрежно попита Вирджиния.
— Несъмнено, ако се окажат оригинални. Две подобни вази, но много по-малки от вашите, бяха предложени на търг в Ню Йорк преди две години и се продадоха за повече от милион долара. Направих им снимки — продължи Полтимор, — по-точно на характерните знаци на дъното. Ще ги покажа на китайския ни експерт веднага щом се върна на Бонд Стрийт. Ще ви пиша какво е мнението му.
— Бих предпочела да ми го кажете по телефона — каза Вирджиния. — Не искам херцогът да храни големи надежди и после да открие, че е било фалшива тревога.
— Ще ви се обадя още утре — обеща Полтимор.
— Добре, значи се разбрахме — каза Вирджиния.
Точно тогава един прислужник изнесе куфара на Полтимор и го сложи в багажника на колата.
— А сега ще се сбогувам с вас, ваша светлост…
— Още не, мистър Полтимор — каза Вирджиния и седна до него на задната седалка. Изчака да потеглят по алеята и прошепна: — Ако херцогът реши да продаде вазите, какво бихте го посъветвали да направи?
— Ако експертът ни потвърди, че са от династията Мин, бихме могли да ви посъветваме коя продажба ще е най-подходяща за произведения с подобно историческо значение.