— Ако е възможно, бих искала да ги продам без много шум и максимално дискретно.
— Разбира се, ваша светлост — каза Полтимор. — Но трябва да посоча, че ако вазите са свързани с името Хартфорд, цената им би трябвало да скочи. Несъмнено разбирате, че две неща са най-важни, когато на търг се предлагат изделия от такова потенциално значение — произходът и кога произведението се е появило за последен път на пазара. Така че ако съчетаете името Хартфорд с триста години история, това би било мечтата на всеки аукционер.
— Да, това наистина би променило нещата — каза Вирджиния. — Но поради лични причини херцогът може да реши да остане анонимен.
— Разбира се, ще се съобразим с решението ви, каквото и да е то — каза Полтимор, докато колата спираше пред гарата.
Шофьорът отвори вратата на херцогинята.
— Очаквам с нетърпение да се чуем, мистър Полтимор — каза тя, докато влакът влизаше в гарата.
— Ще ви се обадя веднага щом имам новини и каквото и да решите, бъдете сигурна, че "Сотбис" ще се гордее да ви услужи с пълна дискретност. — Той леко се поклони и се качи във влака.
Вирджиния не се върна при колата, а мина през надлеза до втория перон. Наложи ѝ се да чака само няколко минути, преди да пристигне влакът от Лондон. Когато махна на херцога, той ѝ отвърна с широка усмивка.
— Браво, че дойде да ме посрещнеш, скъпа — каза и се наведе да я целуне.
— Стига, Пери, изгарях от нетърпение да те видя.
— Случи ли се нещо интересно, докато ме нямаше? — попита херцогът, докато подаваше билета си на началник-гарата.
— Засадих нови обички, които би трябвало да цъфнат през лятото, но честно казано, по-интересно ми е да чуя всичко, което е станало на вечерята на полка.
Полтимор се оказа верен на думата си и се обади следващия следобед да каже на Вирджиния, че мистър Ли Вон, китайският експерт на "Сотбис", е проучил снимките на вазите и особено характерните означения по дъната и е почти сигурен, че са от династията Мин. Наблегна обаче, че трябвало да ги проучи лично, преди да даде окончателното си мнение.
Ли дойде след две седмици, докато херцогът беше при лекаря си на Харли Стрийт за годишния си профилактичен преглед. Не беше нужно да преспива, тъй като няколко минути му бяха напълно достатъчни да се убеди, че двете вази са произведение на гений и ще разпалят интереса на най-големите колекционери на китайско изкуство по целия свят. Освен това успя да добави и допълнителна информация за произхода им.
След като прекарал един ден в Британския музей, той попаднал на сведения, че четвъртият херцог Хартфорд е водил дипломатическа мисия в Пекин някъде в началото на деветнайсети век от името на правителството на Нейно величество и двете вази вероятно са били подарък от император Дзянцин. Лин неведнъж напомни на херцогинята, че историческите сведения могат да вдигнат значително цената на произведенията. Подарък две вази Мин от китайски император на херцог, представлявал Короната, би се превърнал в сензация на всеки аукцион.
Ли очевидно остана разочарован, когато Вирджиния му каза, че ако херцогът реши да се раздели с вазите, едва ли би искал светът да научава, че разпродава фамилните си ценности.
— Може би негова светлост би се съгласил с по-простата номенклатура "собственост на знатна фамилия"? — предложи китайският експерт.
— Много задоволителен компромис — съгласи се херцогинята, която не изпрати Ли до гарата, тъй като той щеше да се върне в Лондон много преди херцогът да се качи на влака за Хартфорд.
Докато чукаше на вратата на кабинета на херцога, Вирджиния си спомни как я беше привиквал баща ѝ, за да ѝ изнася лекции за недостатъците ѝ. Но не и този път. Днес тя щеше да научи по-дребните подробности от завещанието на Пери.
По време на закуската той я бе помолил да дойде в кабинета му към единайсет, тъй като имал среща със семейния адвокат в десет, за да обсъдят съдържанието на завещанието му и по-точно формулирането на измененията. Напомни на Вирджиния, че тя още не му е казала дали има нещо конкретно, което би пожелала за себе си.
Когато влезе в кабинета на съпруга си, Пери и адвокатът незабавно станаха и останаха прави, докато тя не се настани между тях.
— Идваш точно навреме — каза Пери, — защото току-що се разбрахме за формулирането на новите промени относно теб, които мистър Блачфорд ще добави към завещанието ми.
Вирджиния сведе глава.
— Боя се, мистър Блачфорд — каза херцогът, че съпругата ми намира цялото това изживяване за малко обезпокоително, но успях да я убедя, че човек трябва да се погрижи за подобни въпрос, ако иска данъчният да не му става най-близък роднина. — Блачфорд кимна сериозно. — Ще бъдете ли така добър да запознаете херцогинята с подробностите от промените, така че никога вече да не засягаме тази тема?