— Разбира се, ваша светлост — каза възрастният адвокат, който изглеждаше така, сякаш може да умре преди Пери. — След кончината на херцога — продължи той — ще получите къща в имението със съответната прислуга. Освен това ще получавате месечна издръжка в размер на пет хиляди паунда.
— Това достатъчно ли ще бъде, момичето ми? — прекъсна го херцогът.
— Повече от достатъчно, скъпи — тихо отвърна Вирджиния. — Не забравяй, че скъпият ми брат продължава да ми изплаща месечна издръжка, която така и не успявам да похарча.
— Разбирам — продължи Блачфорд, — че херцогът ви е помолил да си изберете нещо лично за спомен oт него. Дали решихте какво да бъде?
Мина известно време, преди Вирджиния да вдигне глава.
— Пери има един бастун, който ще ми напомня за него всеки път, когато се разхождам вечер в градината.
— Нима не искаш нещо малко по-значително от това, момичето ми?
— Не, това ще ми е напълно достатъчно, скъпи. — Вирджиния помълча още малко, преди да добави: — Макар че признавам, че има две стари вази, които събират прах под стълбите. Винаги съм им се възхищавала, но само ако се съгласиш да се разделиш с тях. — Тя затаи дъх.
— Те не се споменават във фамилния инвентарен списък — каза Блачфорд, — така че ако нямате нищо против, ваша светлост, ще добавя бастуна и двете вази в допълнението, след което ще можете да подпишете окончателния вариант.
— Разбира се, разбира се — каза херцогът, който не беше слизал под стълбите от момчешките си години.
— Благодаря, Пери — каза Вирджиния. — Много щедро от твоя страна. Мистър Блачфорд, докато сте тук, мога ли да потърся съвета ви по един друг въпрос?
— Разбира се, ваша светлост.
— Може би няма да е зле и аз да помисля за завещание.
— Много мъдро, ако позволите да го кажа, ваша светлост. За мен ще е удоволствие да съставя чернова. Желаете ли да си уговорим среща някой друг път?
— Няма да е необходимо, мистър Блачфорд. Възнамерявам да оставя всичко, което притежавам, на любимия си съпруг.
33
След двайсет минути пред портите на замъка спря линейка с пусната сирена.
Двама парамедици последваха бързо Вирджиния нагоре до спалнята на херцога. Сложиха го внимателно на носилката и бавно го свалиха долу. Тя държеше ръката на Пери и той успя да ѝ се усмихне едва-едва, докато го качваха в линейката.
Вирджиния също се качи и седна на пейката до съпруга си, без нито за миг да пусне ръката му, докато линейката се носеше през провинцията. След двайсетина минути пристигнаха в местната болница.
Очакваха ги доктор, две сестри и трима санитари. Херцогът беше свален от линейката и преместен в набързо подготвената единична стая.
Тримата доктори, които го прегледаха, стигнаха до едно и също заключение — лек инфаркт. Въпреки диагнозата им главният лекар настоя херцогът да остане в болницата за допълнителни изследвания.
Вирджиния ходеше на свиждане на Пери всяка сутрин и макар че той непрекъснато ѝ повтаряше, че се чувства отлично, докторите отказваха да го изпишат, докато не се уверят, че се е възстановил напълно, а Вирджиния в присъствието на старшата сестра ясно му даде да разбере, че трябва да следва стриктно предписанията на лекарите.
Вече се беше обадила на всички деца на херцога, като повтори диагнозата на докторите за лекия инфаркт и обясни, че ако Пери прави упражнения и внимава с диетата си, има всички основания да се смята, че ще живее още дълги години. Наблегна, че докторите не смятат, че е необходимо децата му да се втурнат към дома, и добави, че очаква с нетърпение да ги види за Коледа.
Диетата от диня, варена риба и зеленчуци без дресинг не подобриха настроението на херцога и когато седмица по-късно той най-сетне бе изписан, старшата сестра даде на Вирджиния списък с "разрешени и забранени" неща — никаква захар, никакви въглехидрати, нищо пържено и само по една чаша вино на вечеря, без бренди и пура след това. Вирджиния получи също и копие от препоръчителната диета на болницата и обеща да го даде на главния готвач веднага щом се приберат.
Главният готвач така и не видя диетичния списък на старшата сестра и позволи на херцога да започва деня по начина, по който го бе започвал винаги — купа овесена каша с кафява захар, пържени яйца, наденички, два резена бекон и печен боб (любимият му), задушен в сос "Парламент". Към това се добавяше бял препечен хляб с масло и мармалад и димящо кафе с две лъжици захар. След това херцогът се оттегляше да чете "Таймс" в кабинета си, където го очакваше пакет "Силк Кът", оставен до креслото му. Към единайсет и трийсет икономът му носеше чаша горещ шоколад и резен кейк за кафе, ако му се похапва, с което херцогът издържаше до обяда.