— Извикай линейка. Херцогът получи втори инфаркт.
Икономът моментално вдигна телефона във фоайето.
Д-р Ейнсли пристигна след трийсет минути; Вирджиния междувременно беше облечена и го очакваше. Отиде с него в спалнята. Не беше нужен дълъг преглед, преди докторът да каже на херцогинята онова, което тя вече знаеше.
Вирджиния избухна в сълзи и никой не беше в състояние да я утеши. Все пак успя да прати телеграми на Кларънс, Алис и Камила, след като нареди на иконома да изнесе двете синьо-бели вази от коридора на прислугата и да ги сложи в спалнята на херцога. Ломас беше озадачен от нареждането и по-късно вечерта сподели с домакина: "Не е на себе си горката".
Шофьорът остана още пo-озадачен, когато му бе наредено да откара вазите в Лондон и да ги остави в "Сотбис", преди да продължи към "Хийтроу" да вземе Кларънс и да го докара в замъка Хартфорд.
Овдовялата херцогиня беше облечена в черно, което ѝ отиваше, и по време на леката закуска прочете некролога на херцога в "Таймс" — беше пълен с комплименти, но изброяваше съвсем малко постижения. Едно изречение обаче предизвика усмивка на лицето ѝ: "Тринайсетият херцог Хартфорд почина мирно в съня си".
34
Вирджиния бе мислила дълго как да се държи през следващите няколко дни. Щом членовете на семейството тръгнеха по пътищата си след погребението тя възнамеряваше да направи някои радикални промени в замъка Хартфорд.
Четиринайсетият херцог бе първият член на семейството, който пристигна, и Вирджиния стоеше на горното стъпало и го очакваше. Докато той се изкачваше по стълбите, тя направи лек реверанс, за да отдаде дължимото на новия ред.
— Вирджиния, какъв тъжен повод за всички ни — каза Кларънс. — Но изпитвам поне някаква утеха, че си била с него до края.
— Много мило от твоя страна, Кларънс. Слава богу, че скъпият ми Пери си отиде без болка.
— Да, изпитах облекчение, че папа е починал мирно в съня си. Да бъдем благодарни за малките милости.
— Надявам се скоро да ида при него — рече Вирджиния, — защото, подобно на кралица Виктория, ще скърбя за скъпия си съпруг до деня на смъртта си. — Появи се икономът с двама прислужници и започнаха да разтоварват колата. — Наредих засега да те настанят в старата ти стая — каза Вирджиния. — Но, разбира се, ще се преместя във Вдовишката къща веднага след като погребем скъпия ми Пери.
— Няма закъде да бързаме — каза Кларънс. — След погребението се връщам при полка си, а така или иначе ще трябва да разчитаме на теб да движиш нещата тук в мое отсъствие.
— С радост ще направя всичко по силите си. Защо не обсъдим какво си намислил, след като се настаниш и хапнеш нещо?
Херцогът закъсня с няколко минути за обяд и се извини с обяснението, че са му се обадили няколко души с молба за спешна среща.
Вирджиния се зачуди кой ли се е обаждал, но се задоволи само с:
— Мислех погребението да бъде в четвъртък, но само ако ти си съгласен.
— Каквото решиш — отвърна херцогът. — Може би няма да е зле да помислим за службата и кого да поканим на помена след това?
— Вече започнах да работя по списъка. По-късно днес ще ти го покажа.
— Благодаря, Вирджиния. Знаех, че мога да разчитам на теб. Днес следобед имам няколко срещи и се надявам, че ще бъдеш така добра да посрещнеш Алис, когато пристигне.
— Разбира се. А кога очакваме Камила и семейството ѝ?
— По-късно вечерта, но тъй като ще съм в кабинета на татко…
— В твоя кабинет — тихо каза Вирджиния.
— Ще ми е нужно малко време да свикна с това. Ще бъдеш ли така добра да ми кажеш, когато Алис пристигне?
Докато Вирджиния работеше върху списъка с гости, които искаше да присъстват на приема след погребението, както и нежелателните, пред замъка спря такси и от него слезе Алис. Вирджиния отново зае мястото си на горното стъпало.
— Горката Вирджиния — бяха първите думи на Алис. — Как се справяш?
— Трудно. Но всички си толкова мили и това ми помага неимоверно.
— Разбира се, че са — каза Алис. — В края на краищата ти беше неговата опора и близка душа.
— Много мило от твоя страна — отвърна Вирджиния, докато водеше Алис нагоре към стаята за гости, която беше избрала за нея. — Ще кажа на Кларънс, си тук.
Слезе долу и влезе в кабинета на херцога, без да чука. Завари Кларънс увлечен в разговор с мистър Мокстън, управителя на имението. Щом тя влезе двамата мъже незабавно се изправиха.