— Помоли ме да ти кажа, когато Алис пристигне Настаних я в стаята Карлайл. Надявам се, че ще ни направиш компания на чай след половин час.
— Може и да не се получи — каза херцогът и ѝ кимна отсечено. Очевидно не му беше станало приятно, че са ги прекъснали, което разтревожи донякъде Вирджиния. Тя излезе, без да каже нито дума повече, и се върна в салона, където старият лабрадор на Пери Монтгомъри се надигна и замаха с опашка. Вирджиния седна до отворената врата, откъдето можеше да следи какво става във фоайето. Възнамеряваше да поговори с Кларънс да намерят заместник на Мокстън в близко бъдеще.
Следващият, който влезе в кабинета на херцога, беше икономът, който остана там цели четирийсет минути. След това той слезе долу и минута по-късно се върна с готвача; Вирджиния не си спомняше да го е виждала на приземния етаж.
Минаха още двайсет минути, преди главният готвач да се появи отново и забързано да слезе долу. Вирджиния можеше само да се чуди защо се е забавил толкова, освен ако не бяха обсъждали менюто за приема — задача, за която си мислеше, че xepцогът ще остави на нея.
Силно тропане на вратата я разсея, но преди да успееe да реагира, Ломакс се появи и отвори.
— Добър ден, доктор Ейнсли — каза той. — Негова светлост ви очаква.
Докато пресичаха фоайето, Мокстън излезе от кабинета, ръкува се с д-р Ейнсли и бързо излезе от къщата. Макар че нямаше как да не забележи Вирджиния, която стоеше на прага на салона, той дори не я погледна. Вирджиния реши, че ще се отърве от него веднага щом херцогът се върне при полка си.
Остана доволна, когато видя Алис да слиза по стълбите, и забързано излезе да я посрещне.
— Да идем ли при брат ти? — каза Вирджиния, без да чака отговор. — Очаква с нетърпение да те види — добави тя, отвори вратата на кабинета и влезе, без да чука. Двамата мъже отново се изправиха.
— Алис току-що слезе и си спомних, че искаше да я видиш незабавно.
— Разбира се — каза Кларънс и прегърна сестра си. — Много се радвам да те видя, мила.
— Мислех, че ще пием чай заедно в салона — каза Вирджиния.
— Много мило от твоя страна. Вирджиния — каза Кларънс, — но бих предпочел да остана за няколко минути насаме със сестра си, ако нямаш нищо против.
Алис изглеждаше изненадана от сприхавия тон на брат си. Вирджиния се поколеба за момент, каза: "Да, разбира се", и се върна в салона. Този път Монтгомъри дори не вдигна глава.
Д-р Ейнсли излезе от кабинета след двайсет минути и също си замина, без да си направи труда да отдаде почитанията си на скърбящата вдовица. Вирджиния търпеливо зачака херцогът да я повика в кабинета, но това не стана и когато една прислужница, чието име така и не беше успяла да запомни, започна да пали лампите в къщата, Вирджиния реши, че е време да се преоблече за вечеря. Тъкмо излизаше от банята, когато чу по алеята да приближава кола. Отиде до прозореца и надникна. Кларънс посрещаше Камила и семейството ѝ. Вирджиния бързо се облече и когато след няколко минути отвори вратата на спалнята, видя иконома и двете деца да вървят към апартамента в ъгъла, който бе отреден за тях.
— Къде е майка ви? — попита Вирджиния.
Децата се обърнаха, но ѝ отговори Ломакс:
— Негова светлост помоли лейди Камила и съпруга ѝ да отидат при него и нареди да не бъдат обезпокоявани.
Вирджиния затвори вратата. Никога досега Ломакс не се беше държал така безцеремонно с нея. Опита се да се съсредоточи върху грима си, но непрекъснато си мислеше какво ли обсъждат в стария кабинет на херцога. Реши, че ще се разбере по време на вечерята.
След половин час Вирджиния слезе бавно по широкото стълбище, мина през фоайето и влезе в салона, но там нямаше никого. Седна и зачака, но никой не дойде при нея. Когато в осем удари гонгът, тя отиде в трапезарията. Масата беше подредена само за един.
— Къде са останалите от семейството? — остро попита тя, когато Ломакс се появи с малък супник.
— Негова светлост, лейди Камила и лейди Алис поръчаха лека вечеря в библиотеката — каза той, без да дава повече обяснения.
Вирджиния потръпна, макар че в сърцето ѝ гореше огън.
— А децата?
— Те вече се нахраниха и тъй като са уморени от дългия път, си легнаха.
Лошо предчувствие обзе Вирджиния. Тя се опита да се убеди, че няма за какво да се тревожи, но без особен успех. Изчака часовника на стената да удари девет, излезе от трапезарията и бавно се качи в стаята си. Съблече се и си легна, но не заспа.
Никога не се беше чувствала по-сама.
Вирджиния изпита облекчение, когато на следващата сутрин Кларънс и Алис дойдоха да закусват с нея, но откри, че разговорът е скован и формален, сякаш тя беше чужд човек в собствения си дом.