— Почти приключих със службата — започна тя — и си помислих, че може би…
— Не е нужно да си губиш времето за това — прекъсна я Кларънс. — В десет имам среща с епископа и той ми каза, че е уговорил преди време с баща ми всички подробности по церемонията.
— А съгласен ли е с мен, че четвъртък…
— Не — също толкова твърдо каза Кларънс. — Препоръчва петък, защото ще е по-удобно за приятелите на баща ми, които ще пътуват от Лондон.
Вирджиния се поколеба.
— А искаш ли да видиш препоръките ми за гостите?
— Снощи изготвихме окончателния списък — каза Алис. — Но ако искаш да добавиш едно-две имена, само ми кажи.
— Нищо ли няма, с което да помогна? — попита Вирджиния, като се опитваше да не звучи отчаяно.
— Не, благодаря — отвърна Кларънс. — Вече направи достатъчно. — Сгъна салфетката си и стана. — Моля да ме извините, но не искам да закъснея за срещата с епископа. — И излезе, без да каже нито дума повече.
— И аз трябва да бягам — каза Алис. — Имам много неща за вършене, ако искаме всичко да е наред за петък.
След закуската Вирджиния излезе да се разходи из имението; мъчеше се да проумее какво е причинило тази рязка промяна в отношението. Намери известна утеха в мисълта, че все още има Вдовишката къща, пет хиляди паунда месечно и двете вази Мин, които според Ли Вон струваха най-малко милион. Усмивката ѝ изчезна, когато видя, че Камила и съпругът ѝ излизат от офиса на управителя на имението.
Обядва сама и реши да иде в града и да си купи нови дрехи, тъй като възнамеряваше да се отърве от траура веднага щом всички си заминат. Когато привечер се върна в замъка, под вратата на кабинета се процеждаше светлина и ѝ се стори, че чува резкия глас на Камила.
Вечеря сама в стаята си. Една мисъл непрекъснато се връщаше в главата ѝ. Започваше да ѝ се иска Пери да беше жив.
Когато Вирджиния влезе, в "Сейнт Олбънс" вече беше претъпкано. Церемониалмайсторът поведе овдовялата херцогиня по пътеката към място на втория ред. Тя не беше в състояние да протестира, докато хиляда очи се взираха в нея.
Когато часовникът на катедралата започна да отброява единайсет, органът засвири и всички се изправиха. Ковчегът, покрит с почести и награди, се понесе бавно по пътеката, носен на раменете на шестима гвардейци от Голдстрийм, след които вървяха най-близките роднини. След като ковчегът бе поставен на подиума, херцогът, двете му сестри и внуците на покойния заеха местата си на първия ред. Не погледнаха назад.
Службата мина като в просъница за Вирджиния, която още се мъчеше да проумее защо я изолират По време на самото погребение, извършено на територията на катедралата, ѝ бе позволено само да пристъпи напред и да хвърли шепа пръст върху ковчега. След като семейството и неколцина близки приятели си тръгнаха от гробището, Вирджиния трябваше да си изпроси превоз до замъка от чичото на херцога Пърси, който прие обяснението ѝ, че явно са пропуснали нещо покрай цялото напрежение.
По време на приема Вирджиния се смеси с гостите; мнозина от тях бяха любезни и изразиха съчувствието си, но други се извръщаха веднага щом забелязваха, че ги приближава. Най-голямото оскърбление обаче беше запазено за след заминаването на последния гост, когато Кларънс заговори с нея за първи път този ден.
— Докато бяхме на службата — каза той, — цялото ти имущество беше събрано и преместено във Вдовишката къща. Чака те кола, която да те откара незабавно там. Утре в единайсет сутринта има семейна среща в кабинета ми и се надявам да присъстваш. Трябва да обсъдим с теб някои важни въпроси — добави той и думите му напомниха на Вирджиния за баща ѝ.
Без нито дума повече херцогът отиде до вратата, отвори я и зачака Вирджиния да излезе, за да започне първия си ден в изгнание.
35
На следващата сутрин Вирджиния стана рано и огледа Вдовишката къща, която се оказа доста голяма за сам човек. На свое разпореждане имаше иконом прислужница и готвач — нито повече, нито по-малко от онова, което бе посочил Пери в завещанието си.
В единайсет без десет пристигна кола да я закара до замъка, който само преди няколко дни беше под нейна власт.
Щом пристигнаха, вратата на сградата се отвори и след формалното "Добро утро, ваша светлост" икономът я придружи до стария кабинет на съпруга ѝ. Почука, отвори и се дръпна настрани, за да направи път на овдовялата херцогиня.
— Добро утро — каза Кларънс и стана от мястото си зад бюрото. Изчака Вирджиния да заеме единствения свободен стол. Тя се усмихна на сестрите му, но те не отвърнаха.