— Благодаря, че дойде — започна Кларънс, сякаш беше имала някакъв избор. — Сметнахме, че ще е полезно да ти кажем какво сме замислили за бъдещето.
Вирджиния имаше чувството, че има предвид "за твоето бъдеще".
— Много разумно от ваша страна — каза тя.
— Възнамерявам да замина след няколко дни при полка си и няма да се връщам до Коледа. В понеделник Алис лети обратно за Ню Йорк.
— Тогава кой ще се грижи за замъка? — попита Вирджиния с надеждата, че най-сетне са се опомнили.
— Оставих тази отговорност на Шейн и Камила — с благословията на баща ми, следва да добавя, тъй като той беше приел, че винаги ще искам да съм войник и не съм замесен от фермерско тесто. Шейн, Камила и децата ще живеят в замъка, с което ще изпълнят още едно от желанията на баща ми.
— Колко разумно — каза Вирджиния. — Надявам се, ще ми позволите да помагам, поне през преходния период?
— Няма да е необходимо — за първи път се обади Камила. — Получихме добра оферта за фермата ни в Нова Зеландия и съпругът ми ще отлети обратно да финализира продажбата и да се погрижи за други лични въпроси, които се нуждаят от уреждане, след което ще се върне и ще се заеме с управлението на имението. Дотогава ще поддържам нещата с помощта на мистър Мокстън.
— Просто си помислих…
— Не е необходимо — повтори Камила. — Помислихме за всичко.
— И се боя, Вирджиния, че трябва да повдигна още един въпрос — каза Кларънс. Вирджиния се размърда неспокойно. — Мистър Мокстън ме уведоми, че баща ми без моето знание ти е отпуснал заем от сто осемдесет и пет хиляди паунда. За щастие Мокстън е бил така благоразумен да формализира сделката — каза Кларънс и обърна на третата страница на документа, който Вирджиния си спомни, че е подписвала. Внезапно ѝ се прииска да беше отделила малко повече време в четенето на първите две страници.
— Заемът е бил направен за период от пет години със сложна лихва от пет процента. Според договора, ако баща ми умре преди това, цялата сума следва да бъде върната в рамките на двайсет и осем дни. Консултирах се със счетоводителя си и той ми писа… — Кларънс погледна писмото на бюрото, — че с натрупаната лихва точната сума, която дължиш в момента на имението, е двеста и девет хиляди сто четирийсет и пет паунда. Така че трябва да те питам, Вирджиния, дали разполагаш с достатъчно средства, за да покриеш тази сума.
— Но Пери ми каза, че ако умре преди мен, дъската ще бъде изтрита — такива бяха точните му думи.
— Имаш ли някакви доказателства за това? — попита Камила.
— Не. Но той ми даде думата си, което несъмнено трябва да е достатъчно.
— В момента обсъждаме не неговата дума, а твоята — отвърна Камила.
— И ако го е направил — каза Кларънс, — той определено не е споменал на Мокстън за тази уговорка. Тя не се споменава и в документа, който е подписан и от баща ми. — Кларънс обърна документа, за да може Вирджиния да види познатия подпис.
— Ще трябва да се посъветвам с адвокатите си — заекна тя, без да може да измисли какво друго да каже.
— Ние вече се посъветвахме с нашите — каза Алис — и мистър Блачфорд потвърди, че в завещанието на татко не се споменава за подобен подарък, а само за месечна издръжка от пет хиляди паунда, бастун и две порцеланови вази.
Вирджиния потисна усмивката си.
— Ако не можеш да върнеш заема продължи Кларънс, — счетоводителят ни предложи компромисен вариант, който се надявам, че ще намериш за приемлив. — Той отново погледна писмото. — Ако спрем месечната ти издръжка от пет хиляди паунда, пълната сума ще се изплати за около четири години, след което издръжката ще бъде възстановена.
— Но ако умреш по някое време през следващите четири години — намеси се Камила, — можеш да си сигурна, че дъската ще бъде изтрита.
Вирджиния остана мълчалива за известно време, след което изтърси:
— Но как очаквате да живея междувременно?
— Баща ми на няколко пъти ми каза, че брат ти ти отпуска щедра месечна издръжка, за която си споменала, че така и не си могла да похарчиш — отвърна Кларънс. — Затова предположих…
— Той спря издръжката в деня, в който се омъжих за баща ти.
— Тогава да се надяваме, че щом се запознае със сегашното ти положение, той ще е склонен да възстанови издръжката. В противен случай ще трябва да разчиташ на значителните си активи, за които също си споменала на баща ми. Разбира се, ако можеш да платиш целия заем за двайсет и осем дни, това ще реши проблема.
Вирджиния наведе глава и избухна в сълзи, но когато вдигна очи ѝ стана ясно, че никой не се е трогнал.