— Това ли са вазите, за които ми каза? — попита Присила, докато се възхищаваше на корицата.
— Именно. И ще видиш колко ще ми донесат, ако отвориш на артикул четирийсет и три.
Присила прелисти каталога и когато стигна до "Артикул 43, две вази от династията Мин, ок. 1462 година", погледът ѝ се спря върху цената според оценката. Устата ѝ се отвори, но от нея не излязоха никакви думи.
— Колко щедро от страна на херцога — най-сетне успя да промълви тя.
— Той нямаше представа колко струват — каза Вирджиния. — Иначе никога нямаше да ми ги даде.
— Но семейството несъмнено ще разбере много преди търга.
— Не ми се вярва. Кларънс е забутан някъде в Борнео, Алис продава парфюми в Ню Йорк, а Камила никога не напуска замъка, освен ако не е крайно наложително.
— Но нали искаш те да научат?
— Едва след продажбата. Междувременно ще съм осребрила чека.
— Но дори тогава може да не чуят нищо.
— Мистър Полтимор, който ще проведе търга, каза, че вече са му се обадили някои от водещ кореспонденти в областта на изкуствата, така че можем да очакваме статии във вестниците на следващата сутрин. Тогава ще научат, но ще е твърде късно, защото ще съм прибрала парите. Много се надявам да можеш да дойдеш на търга следващия четвъртък, Присила, а след това да го отпразнуваме в "Анабел". Дори съм запазила любимата маса на Пери. Ще бъде като в добрите стари времена.
— Добрите стари времена — повтори Присила, докато келнерът им поднасяше кафе. — Това ми напомня нещо. Чувала ли си се с бившия си съпруг след малкия преврат в "Мелър Травъл"?
— Ако имаш предвид Джайлс, изпрати ми коледна картичка за първи път от години, но не му върнах жеста.
— Гледам, че се е върнал на първия ред.
— Да, бори се срещу сестра си. Но е толкова некадърен, че очаквам редовно да бъде бит — добави Вирджиния, докато отпиваше глътка кафе.
— А сега тя е баронеса.
— Тя е пожизнен член на Камарата на лордовете — каза Вирджиния. — Но дължи мястото си само на това, че подкрепи Маргарет Тачър при кандидатурата ѝ за лидер на торите. Това е почти достатъчно да те накара да гласуваш за лейбъристите.
— Честно казано, Вирджиния, пресата май е единодушна, че върши много добра работа като заместник-министър на здравеопазването.
— По-добре да се тревожи за здравето в собственото си семейство. Алкохол, наркотици, тройки, нападение над полицай, внучка зад решетките.
— Само за една нощ — напомни ѝ Присила. — И се върна в "Слейд" за следващия семестър.
— Някой е използвал много здрави връзки, за да я върнат — каза Вирджиния.
— Вероятно бившият ти съпруг — предположи Присила. — Той може и да е в опозиция, но подозирам, че все още е доста влиятелен.
— А какво става с твоя съпруг? — попита Вирджиния, за да смени темата. — Надявам се при него всичко да е добре — добави с надеждата да чуе обратното.
— Още произвежда по сто хиляди буркана рибен пастет седмично, което ми позволява да живея като херцогиня, макар да не съм такава.
— А синът ти още ли води връзките с обществеността на "Фартингс Кауфман"? — попита Вирджиния, като подмина хапливата забележка.
— Да. Всъщност Клайв се надява скоро да го поканят в борда.
— Сигурно помага, че Робърт е стар приятел на председателя.
— А твоят син как е? — нанесе ответен удар Присила.
— Много добре знаеш, че Фреди не е мой син, Присила. Когато чух за него за последно, беше избягал от училището, което щеше да реши всичките ми проблеми, но за съжаление няколко дни по-късно се върнал.
— И кой се грижи за него през ваканциите?
— Брат ми Арчи, който живее от приходите от фамилната спиртоварна, която татко обеща на мен.
— Все пак не се справи чак толкова лошо, херцогиньо — каза Присила и отново се загледа в каталога на "Сотбис".
— Може и да си права, но тепърва трябва да се погрижа, че аз ще се смея последна — каза Вирджиния, докато келнерът приближаваше, без да е сигурен на кого да представи сметката. Макар да беше поканила Присила на обяд, Вирджиния болезнено си даваше сметка, че ако напише чек, той ще бъде отхвърлен. Но това щеше да се промени скоро.
— Следващия път е мой ред — каза Вирджиния. — "Анабел" в четвъртък вечерта, нали?
Когато се прибра в дома си в Болтънс, Присила Бингам остави каталога на "Сотбис" на масата във фоайето.