— Само наполовина съм американец. Майка ми беше немкиня, отраснах с двата езика. Точно погледнато, майчиният ми език е немският. — Погледът му се отнесе в далечината. — Живеехме в прекрасна дървена къща сред природата. Ходех в начално училище, в градината ни имаше басейн, времето винаги беше хубаво. Освен това имах овчарско куче.
— И аз имам куче. Смес от ловни породи. Женско, на черни и бели петна. Името й е Лайка. — Отпих глътка кола. — Кога се преместихте в Германия? И защо?
Поднесоха ни предястие. Почти бях повярвала, че няма да получа отговор на въпроса си, когато Дани заговори:
— Бях на десет години, когато мама претърпя аборт. Това я извади от равновесие и пожела да се върне у дома, при семейството си.
— И на теб не ти хареса тук, така ли?
Това беше повече установяване на очевидното, отколкото въпрос.
— Не, не ми хареса истински.
— Нали току-що каза, че баба ти и дядо ти живеят тук? Не се ли разбираш с тях?
— Аз да — обясни Дани, без да вдига поглед. — Баща ми обаче само се караше с тях и връзката прекъсна напълно.
Мълчаливо опразних чинията, оставих приборите върху салфетката и най-сетне се осмелих да попитам:
— Защо не ти хареса тук? Заради караниците? Или времето в детския дом беше ужасно?
Буквално видях как Дани се затвори. Съвсем ясно усетих как издигна около себе си стена, за да скрие чувствата си от мен. Явно нямаше да получа повече информация.
— Достатъчно сме говорили за мен — произнесе той като по команда. — Какво е положението при теб? Имаш ли братя и сестри?
Млада руса келнерка със съвсем къса пола и конска опашка донесе основното ястие. Забелязах как Дани я огледа любопитно. Тя се изчерви. Положи чинията пред него и пръстите й се задържаха върху масата малко по-дълго, отколкото беше необходимо. Погледът й потърси неговия.
Къде беше келнерът от преди?
— Имам по-голям брат — отговорих и огледах критично сервитьорката. — По професия е търговски служител.
— А ти обяздваш коне, обучаваш се по техническо чертане, разбираш се добре с родителите си и се наслаждаваш на цял куп свободи.
Сега беше негов ред да установява факти.
— Да — отговорих. — Родителите ни имат пълно доверие. Но и аз съм олицетворение на надеждността.
Дани се усмихна доволно.
— Семейството ти е като от книжка с картинки.
Никога не би ми хрумнало да опиша семейството си като от книжка с картинки. И ние си имахме проблеми. Обаче родителите ми бяха живи. Това беше много повече, отколкото имаше той.
— Яденето е много вкусно — отбелязах.
Известно време говорихме за съставките на соса към салатата, въпреки че нямах понятие от готвене.
Отместихме чиниите и Дани вдигна ръка да поиска сметката.
— Да се прехвърлим в киното — напомни ми той. — филмът започва скоро.
С облекчение установих, че келнерът във фрак се появи отново. Дани плати, хвана ръката ми и се запътихме към киното. Почакахме на опашка, за да си купим пуканки и напитки. Дани пусна ръката ми едва когато краят на опашката ни раздели.
Направи ми впечатление, че няколко от дошлите на кино момичета се обърнаха да го видят. Една смушка приятелката си и го посочи с пръст. Двете се изкискаха глупаво и се изчервиха. Дори да бе забелязал реакциите на околните, Дани не допусна да му проличи. Стана ми горещо. Чувствах се все по-зле. Едва когато седнахме в затъмнената кинозала, въздъхнах облекчено. Изохках и се отпуснах на седалката.
Дани ме погледна изпитателно.
— Наред ли е всичко? — осведоми се тихо.
— Всичко е в пълен ред — отговорих.
Той отпи глътка кола и ми подаде напитката си с въпросителен поглед. Направи го толкова естествено, че сърцето ми отново подскочи. Май трябваше да взема мерки, иначе щях да получа смущения в сърдечния ритъм. Бързо отпих глътка от неговата кола, макар да си имах собствена напитка. Мисълта да споделя нещо с него много ми хареса.
— Как ще се приберем после? — попитах тихичко.
— Както дойдохме, естествено.
— Често ли возиш момичета в лимузина с шофьор?
— Не, ти си първата — отговори той и ми намигна.
Филмът започна и залата утихна.
Облегнах глава върху рамото на Дани. Не разбрах почти нищо от действието на филма, бях твърде замаяна от близостта му. Усещах спокойното му, равномерно дишане. Пуловерът му миришеше свежо на омекотител, самият той ухаеше на душгел, афтършейв и може би леко на мускус.
Оглеждах го скришом. Имаше абсолютно прав нос и меки черти. Сините му очи бяха обрамчени от най-дългите мигли, които някога бях виждала. Тясната му ръка с дълги пръсти лежеше върху коляното. Не знам колко дълго се взирах в нея, преди да събера смелост и да сложа ръка върху неговата.