— Откъде се познавате всъщност?
Заповядах си да съсредоточа разпита върху същественото.
Кристина остави пилата и огледа внимателно ноктите си.
— Запознахме се в група за тежко травмирани деца. Преди няколко години.
Стъписах се. Толкова ли е бил съкрушен от смъртта на родителите си?
— Какво е правил там?
— Просто го попитай.
Кристина пак ме погледна предизвикателно.
Естествено. Тази вечер просто ще отида при него и ще поискам да ми разкаже.
Нищо нямаше да се получи. Ако го познаваше поне наполовина толкова добре, колкото твърдеше, и тя го знаеше.
Не ми хрумна подходящ отговор, затова се върнах на предишната тема:
— Съвсем честно, намирам, че не постъпваш правилно! — осмелих се да кажа. — Живееш в неговото жилище, изцяло на негова издръжка. Искам да кажа, проявявам пълно разбиране, защото имаш твърде малко пари и не си в състояние да плащаш, но би могла да си потърсиш работа!
Очите й се разшириха и потъмняха от гняв, гласът й прозвуча опасно спокойно:
— Някога печелех много пари. Дани обаче не го одобряваше. Той не иска да го правя, настоява да изуча някаква професия.
— Ясно. Наистина ли го интересува с какво си печелиш парите?
Тя ме погледна втренчено.
— Проституирах. С парите веднага си купувах дрога. За предпочитане хероин.
— Много остроумно.
Понечих да стана. Нямаше смисъл да разговарям с нея.
— Това е истината — пошепна тя и ми протегна лявата си, ужасно мършава ръка с дланта нагоре. Видях по китката много тънки бели линии, белези от остри бръснарски ножчета. Погледът ми се насочи към лакътната свивка — там се виждаха няколко ясни белега от убождания. Отдавна зараснали, но безспорно рани от игла.
Разбрах истината и кръвта ми слезе от главата в петите. За момент ми стана лошо, неволно се отдръпнах от нея.
— Ще кажа на Дани.
Едва бях изрекла тези думи, когато сама забелязах колко жалка изглеждам.
Тя го разбра по същия начин, защото избухна в смях.
— Събуди се, Спяща красавице — проговори горчиво. — Той го знае отдавна. Нали ти казах, че не беше съгласен!
— Никога… — Тонът ми беше леден. Опитвах се да убедя себе си, не нея. — Той никога не би допуснал някоя… Искам да кажа, никога не би приел някоя като теб… Не би допуснал човек като теб…
Кристина ме прекъсна, за да завърши изречението:
— Искаш да кажеш, че Дани не би допуснал една проститутка и наркоманка да живее при него? — попита язвително тя.
Усетих как кръвта нахлу отново в бузите ми.
— Точно това исках да кажа!
— Събуди се, Спяща красавице! — повтори тя. — Дани не е принцът на бял кон, за какъвто вероятно го смяташ. Престани да очакваш от него да е човек, какъвто не е!
— Ти какво си позволяваш? — креснах. Тя бе отишла твърде далеч. — Аз не очаквам от него нищо, нищичко. Може да е, какъвто си ще!
— О, така ли? — В зелените й очи святкаше гняв. — Защо тогава изпадна в шок, като разбра, че той ми е позволил да живея в дома му, въпреки че съм проститутка и наркоманка? Защото не очакваше подобна постъпка от него, нали?
— Твърдиш, че не ти е приятел, но се интересуваш твърде много от него!
Кристина се наведе напред и ме погледна втренчено по начин, вече добре познат от друг човек.
— Дани ми е повече от приятел — заяви тя. — Той е всичко за мен. Той е моето семейство. Обичам го повече от живота си. Бих умряла за него, без да се колебая, стига само да можех!
Тя говореше напълно сериозно, в това нямаше съмнение. Не знаех какво да мисля. Чувствах се като в лош филм.
— Не знам какво търсиш тук, Джесика. Ала ако се надяваш да намериш кътче от рая, където еднорози щастливо препускат в галоп под дъгата, а на поляната седят смеещи се деца и си хапват захарен памук… Това кътче не е тук. Ако търсиш рай, по-добре го потърси някъде навън — заключи тя и посочи към прозореца.
Окончателно бе успяла да ме обърка.
— Щом той е толкова важен за теб, защо искаш да разрушиш връзката му, да прогониш приятелката му?
— За да го защитя! — отговори тя, студена като лед. — От хора като теб.
— От хора като мен? — Пак се разкрещях. — Вие сте лудите! Аз съм нормална!
— Точно това имах предвид. Не желая Дани да общува с хора, които изказват такива мнения.
— В случая не решаваш ти! — отсякох.
— А сега ме изслушай много внимателно, Спяща красавице. — Тя опря в гърдите ми дълъг нокът с перфектен маникюр. — Дани е минал през ада. Последното, от което има нужда, са хора, които да го наранят още по-силно, отколкото и без това е наранен. Затова, ако му причиниш болка, аз ще те убия!