— Ти не си отговорен за нея.
Гласът ми прозвуча упорито.
— Аз го приемам другояче, Джесика. Вече ти казах: тя има само мен!
Въздъхнах дълбоко.
— Добре, разбрах.
Дявол да го вземе!
— Къде е тази клиника? Ще дойда да те видя.
Дани затвори очи и забарабани с пръсти по кормилото.
— На двеста и петдесет километра оттук. Твърде далеч, за да ме посещаваш редовно. Йорг и Рики са решили да дойдат веднъж. Казах им да вземат и теб, ако искаш.
Двеста и петдесет километра път. Два часа и половина натам, два часа и половина обратно.
Прекрасно. Много ти благодаря, Кристина!
— Щом си взема шофьорската книжка, ще карам сама — заявих твърдо и се опитах да смеля получената информация.
— Пътят е дълъг, а ти си начинаеща — възрази той и вдигна скептично едната си вежда.
— Да не би да се тревожиш за мен? — попитах.
— О, да! Нали видях как караш колело. Тревожа се, естествено. — Посегна към ръката ми и ме погледна дълбоко в очите. — Все още си ми необходима.
Помилвах дланта му с палец.
— Навярно би имало смисъл да се отделиш малко от Кристина. Как ще обясните, че отивате там заедно? Сигурно ще кажете, че сте двойка?
Дори само мисълта за тази възможност ме направи агресивна.
— Не, със сигурност няма да го кажем. Тина вече няма да е затворена, има право да си доведе придружител, аз съм регистриран като такъв. Освен това… — Дани отново пое дълбоко дъх, издърпа пръстите си, скръсти ръце пред гърдите и продължи: — Освен това там има и терапевтичен център за хора с детски травми. Това означава, че отивам на подходящо място.
— Защо онова място е подходящо за теб, Дани?
Потърсих погледа му, но той го избегна и затвори очи.
Видях как заби нокти в голата плът на ръцете. Стисна здраво устни и замълча.
Бавно се приближих към него и се опитах да разделя скръстените му ръце.
— Говори с мен, Дани, моля те.
Колкото повече теглех ръката му, толкова по-силно той я притискаше към тялото си. Отдръпна се от мен, доколкото позволяваше теснотията в автомобила. За момент се уплаших, че просто ще слезе и ще си отиде.
Ти си твърде близо, пошепна нещо в мен. Прекалено близо до него!
Пуснах ръката му и се върнах на седалката си. В следващия миг той забележимо се отпусна. Многократно вдиша дълбоко, сякаш за да напълни корема с въздух, после отвори очи и ме погледна през дългите мигли.
— Ти знаеш — пошепна той. — Един ден ще ти разкажа всичко сам. Обещавам. Имай малко търпение.
— Разбрах.
— Благодаря.
Дани посегна отново към ръката ми, поднесе я към устата си и целуна пръстите.
— И Тина ли ще работи върху преодоляването на своята травма?
— Да.
Сега беше мой ред да се подготвя за евентуалното му избухване. Днес ми се удаваше добра възможност да заговоря за нещо, което ме занимаваше отдавна.
— Веднъж тя ми каза, че когато не може да спи, идва в леглото ти.
— Вярно е! — Дани отново пое въздух с корема. — Прави го.
— Тогава сигурно ще го прави и в клиниката, нали? Защото там ще се разровят в миналото й! Сигурно някоя нощ ще се промъкне в стаята ти, за да спи при теб!
Дани започна да си гризе палеца.
— Да, възможно е да се случи. Толкова ли е лошо?
— За мене е.
Смутена, започнах да навивам кичур коса на пръста си.
Хайде, не се превземай, а просто му кажи!
— За мене е много лошо, защото те искам само за себе си.
Ето, казах го и вече не можех да си върна думите назад.
Лицето на Дани не се промени. Погледна ме съвсем искрено.
— Тя търси при мен само закрила и близост. Не й трябва нежност, нито интимност. Става дума за душевното й спокойствие.
— Не е ли странно, че момиче, травматизирано от изнасилване, се пъха в леглото при някакъв тип, за да търси закрила?
Въпреки че много се стараех, не съумях да скрия неразбирането си.
Дани издиша шумно през носа и се засмя тихо.
— Изобщо не е странно. В крайна сметка тя не отива в леглото на кой да е тип, а идва в моето. — Той се замисли и поклати глава. — Говоря ти сериозно, Дъки, а и ти отдавна си го забелязала. Аз не съм такъв. Онова, което познаваш от мен, флиртовете, многото момичета, това е само шоу. Фасада. Аз не съм такъв. — Впери поглед в мен и добави сухо: — Даже да вържеш Кристина чисто гола на корема ми, пак няма да се случи нищо!
Нито за миг не се усъмних в думите му, Той казваше истината.
— Да — кимнах. — Знам.
Той се обърна към мен и положи длан върху бузата ми. Въпреки мрака в колата видях как светеха сините му очи.
— Обичам те, Джесика — пошепна той. — През целия си живот не съм обичал никого така, както обичам теб.