За първи път ми го казваше, а аз не направих нищо друго, освен да го гледам безмълвно.
Дани се засмя тихо и тикна под носа ми ключодържател с един ключ.
— Ако ти доскучае или искаш да се поупражняваш в шофиране, можеш да отидеш до нас, да полееш цветята и да нахраниш котката.
В жилището му нямаше нито едно растение за поливане, не бях видяла и котка, но разбрах жеста: домът му бе отворен за мен по всяко време. Можех да влизам и да излизам, когато пожелая.
Първият SMS пристигна още в деня на заминаването им. Тръгнаха в сряда сутринта.
Натиснах бутончето с плика и прочетох съобщението.
Дъки,
Пристигнахме. Къщата е прекрасна, разположена на възвишение. Хората са супермили, даже храната е добра.
Стаята на Тина е точно до моята и тя е ужасно щастлива (мрази дългото ходене!).
Най-доброто тук обаче са момичетата: всичките руси, 90/60/90, невероятно дълги крака!
Значи няма да ми липсваш.
Дани
Неволно се засмях. Докато се разхождах с Лайка, натраках отговор:
Радвам се, че сте пристигнали без проблеми. Поздрави Тина, нека те прегърне от мен, нали и без това се въргаля нощем в леглото ти. Хубаво е, че се забавляваш. Ще последвам примера ти.
Щом си взема шофьорската книжка, ще отида у вас и ще изхвърля проклетата котка през прозореца!
PS: И моите крака са супердълги!
Следващият SMS пристигна веднага:
Ще предам на Тина!
Ако още не си забелязала, ще ти кажа, че аз живея на партера.
Значи проклетата котка ще оцелее.
Наистина вярвам, че пребиваването ни тук има смисъл, и за мен.
Вече ми липсваш. Надявам се да дойдеш скоро.
PS: Мразя руси коси!
ЮНИ 2000
— Боже мой, защо всички бързате така? — измрънках аз.
Хвърлих поглед отстрани към тахометъра. 220 км/ч.
— Това е оптималната скорост на пътуване по магистралата — обясни извинително Рики. — Но защо всички? Кой още бърза?
— Дани винаги кара като бесен — обясних.
— Ами да, нали искаме да пристигнем.
Макар и неохотно, Рики отпусна педала на газта и хондата малко забави ход.
— Така по-добре ли е? — попита той и наложи на лицето си най-сияещата си латиноусмивка.
Кимнах. Междувременно го познавах достатъчно добре, за да знам, че още при първия удобен случай ще се опита отново да увеличи скоростта, по възможност незабележимо.
Харесвах го много и от сърце. Не само защото беше най-добрият приятел на Дани, винаги мил и любезен, а и защото на него можеше да се разчита по всяко време. Макар да беше тип мачо, или поне се държеше като такъв. В началото обаче си бях помислила същото и за Дани. Рики обичаше всички жени, особено когато бяха високи и руси, с размери на модел и пищен бюст.
Вярно, Ванеса не беше руса и не съответстваше съвсем на идеала му, но и той никога не беше изпитвал сериозни чувства към нея. И двамата го знаеха още от самото начало. Бяха прекарали заедно няколко горещи нощи и когато се наситиха един на друг, тръгнаха по различни пътища.
— Всъщност ти откъде познаваш Дани? — попитах, докато наблюдавах как иглата на тахометъра се придвижва нагоре.
— Бяхме в една гимназия в Ротвайл — отговори Рики. — Познавам го, откакто е в Германия.
— Значи първо е живял в Ротвайл?
— Да. Не ти ли е разказвал? Премести се едва когато отиде в дома.
— Нямах представа къде е живял преди — обясних. — Дани не обича да говори за себе си.
— Кой ли обича? — промърмори Рики.
Изглеждаше ми малко преувеличено равнодушен. Известно време мълчахме, после аз подхвърлих замислено:
— Много тъпо, че е отишъл в толкова далечен дом. Първо е изгубил двамата си родители, а после е бил принуден да се раздели и с най-добрия си приятел.
Усетих смайването на Рики. Въпросителният му поглед остана втренчен в лицето ми секунда повече от необходимото.
— Той отиде там доброволно. Това не беше проблем. Не престанахме да поддържаме връзка, през цялото време. По онова време вече имах кола и шофьорска книжка. Минавах разстоянието за около час. Нали знаеш, ние караме бързо.
Сякаш за да потвърди думите му, иглата на тахометъра се качи на 200. Рики се бе върнал към любимата си скорост на шофиране.
— Знам, че Дани е имал най-различни проблеми с баща си — подхванах колебливо аз, като наблюдавах Рики много внимателно. Той прехапа устни. — Въпреки това сигурно му е било много трудно да изгуби и двамата си родители при автомобилна злополука — продължих.