— Автомобилна злополука?
Двете думи се изплъзнаха от устата му и в този момент аз разбрах, че нещо не е наред.
— Да, беше много лошо за него — опита се Рики да прикрие грешката.
— Мога да си представя — заявих съчувствено, за да го накарам да се почувства сигурен.
— Той го преодоля — обясни бързо Рики и решително смени темата: — Кога е шофьорският ти изпит?
— Следващата седмица — отговорих.
— Ще ти стискам палци. Имаш ли добро предчувствие?
— Ще се справя — заявих уверено.
Мислите ми се втурнаха към Дани. Взех решение при първия удобен случай да го попитам защо ме е излъгал за родителите си.
— Там е, отпред.
Рики протегна ръка през прозореца. Напрегнато се загледах напред.
Видях Дани и Кристина отдалеч. До тях стоеше още един човек, навярно изпълняваше функциите на пазач. Къщата се намираше сред гора. Наоколо се виждаха само поляни и ниви. В това имаше някакъв смисъл: домът нарочно бе разположен далеч от изстрели, в буквалния смисъл на думата.
Преди да стигна до Дани, Кристина се втурна насреща ми и ме прегърна.
— Джесика! — възкликна тя. — Толкова се радвам, че си тук! Липсваше ми.
Рики се задоволи приятелски да удари Дани в ребрата и да раздруса ръката на Кристина. Тя изглеждаше добре — веднага ми направи впечатление. Лицето й беше розово, бе наддала няколко килограма. Съжалих, че буквално я отстраних от себе си, но горях от нетърпение да отида при Дани. Той ме притисна до гърдите си и ме целуна страстно. Добре познатата му миризма ме удари в носа. Прегърнах го и силно го притиснах. Веднага усетих как у него се надигна неловкост и побързах да го пусна.
— Как е тук? Как върви при вас? — попитах.
— Напрягащо е — отговори Дани.
— Отдавна не съм се чувствала толкова добре — заразно казва Кристина и очите й светнаха. — Изляза ли оттук, ще съм приключила с темата веднъж завинаги.
Тя наистина се гордееше със себе си.
— Ще успея, Джесика! Ще уредя живота си! От лятото ще работя във фитнес клуба, а следващата година започвам обучение. О, Джесика, толкова много имам да ти разказвам!
— Може ли да говоря за малко с теб? — чух да казва Рики зад гърба ми.
С ъгълчето на окото видях как сложи ръка върху рамото на Дани и го отведе настрана.
Най-сетне взех шофьорска книжка.
Случи се един ден след рождения ми ден и с радост отидох да си взема колата, която все още ме чакаше в работилницата на Александър.
Когато пристигнах, той ремонтираше някакъв ауспух. След произшествието пред дискотеката не се бяхме виждали и чували.
— Здравей — поздравих малко сковано. — Как си?
Той кимна кратко.
— Честит рожден ден, Джесика, макар и със закъснение. — Посочи предизвикателно колата. — Искаш ли да врътнем едно кръгче заедно? За да ти покажа всичко още веднъж.
— Окей — кимнах.
Брат ми Торстен, който ме бе докарал, се настани на задната седалка и си сложи колан — обикновено не го правеше. Хвърлих му зъл поглед и той извинително вдигна рамене.
— Не знам какво ме очаква — защити се той.
Шофирането беше мечта. Спортният автомобил буквално се залепи за шосето. С малко помощ от Александър дори успях да паркирам между две коли. Кой знае, може би един ден щяхме да станем приятели.
Същата вечер намерих на леглото в стаята си колет. Съдържаше картичка за рождения ми ден от Дани и Кристина и чифт скейтери, от най-добрите, с меки колела и пружинени лагери.
Всичко хубаво за рождения ден!
(За да нямаш повече извинения!)
Това пишеше на картичката. Никога не бях виждала толкова скъпи скейтери.
Като видя колата ми, Дани изсвири одобрително през зъби. Не можах да се удържа и още следващия уикенд изминах двеста и петдесетте километра сама. Главно защото копнеех да го видя отново.
— Красива кола — определи той. — Учудвам се как си я докарала дотук здрава и читава.
Не му позволих да ме ядоса.
— Къде е Тина?
— Ще излезе едва след час, когато пазачите започнат да обикалят терена. Длъжна е да се върне до следобеда. През първите шест седмици контактите с външния свят са силно ограничени. Хората тук не искат да рискуват.
— И какво, ако ти дам малко дрога за нея? — попитах предизвикателно.
— Никога не би успяла да вкараш нещо контрабанда — отговори той и посочи огромната стара къща със стени от плет, дебели греди и старомодни кепенци на прозорците. От двете й страни се издигаха огромни ели. — Преди да влезеш, те събличат до голо и те претърсват.