— Не говориш сериозно — отсякох невярващо. — Наистина ли те претърсват всеки път, когато идваш отвън?
— Да.
— О!
Изпитах съчувствие към него. Тъкмо той, с неговия екстремен страх от докосване, трябваше да се подложи на претърсване от чужди хора заради мен и посещенията ми. Взех решение да не идвам повече.
— Редовно претърсват и стаите. Да знаеш, че съм под строго наблюдение. — Дани се засмя и ми протегна ръка. — Дай ми ключа, искам да направя едно кръгче. Ако позволиш.
В действителност се радвах, че Кристина ще излезе едва по-късно. Така имах възможност да прекарам известно време само с Дани. Да останем сами, доколкото това беше възможно на обществен паркинг. Той обаче бе омагьосан от колата ми и май забрави напълно за усамотението ни.
Дани подгони бедния ми автомобил до червената граница на оборотомера и не се удържа да не тества най-високата скорост, докато аз се вкопчвах страхливо в седалката.
— Колата е твърде бърза за теб — определи той. — Има повече конски сили от необходимото. Не ми харесва.
Твърдоглаво опрях ръце на хълбоците.
— Все ми е едно. За разлика от теб аз шофирам съвестно и предпазливо.
Дани изръмжа нещо неразбрано.
— Смяташ ли, че Тина ще се справи? — насочих мислите си към нея.
— Да, сигурно. Най-лошото е опасността от рецидив. Трябва да я държа под око. Тя не желае да остане тук, под постоянно наблюдение, затова ще я отведа отново вкъщи. После ще видим.
Кимнах.
— Тя е на път да го преодолее. Ще се справи.
ЮЛИ 2000
Стоях в дневната на Дани с пълна чанта и гледах през прозореца. В петък следобед двамата най-сетне се бяха завърнали. Вече си мислех, че няма да понеса отсъствието им нито миг повече. Особено отсъствието на Дани бе станало непоносимо. Беше толкова прекрасно да го имам отново до себе си. Бях твърдо решена да не си тръгна преди неделя вечер.
Той ми освободи част от гардероба и наредих нещата си. Даде ми отделно чекмедже и в банята. Бях донесла кошничка за куче и я сложих в спалнята. Оставиха ме да действам — имах право да се наредя, както искам. Дори да бях домъкнала три степни зебри, пет емута и две гладуващи деца от Намибия, никой нямаше да го сметне за ненормално.
Кристина изглеждаше зашеметяващо — признах го, изпълнена със завист. Вече не беше мършава, а стройна. Косата й блестеше, очите й светеха. Беше невероятно красива и двамата с Дани биха били приказна двойка.
— Стана! — заяви тя, сияеща от радост. — Получих работа като помощничка във фитнес клуба. Три пъти седмично ще работя на бара.
— Страхотно, Тина. Наистина!
Радвах се за нея.
— Ще се наложи Дани да ме кара дотам и да ме връща, защото няма автобусна връзка. Работата е само временна, докато си намеря място за обучение. През последните седмици написах безброй заявления. Надявам се поне едно да има резултат.
Виж ти! Колко добри новини.
— Ако искаш да вземеш шофьорска книжка, Тина, трябва само да ми кажеш — намеси се Дани. — Ще ти платя курса. Тогава ще си поделяме моята кола или ще ти купя друга.
— В никакъв случай — отсече тя. — Не искам от теб нито едното, нито другото. Ще си спестя парите сама.
Дани въздъхна.
— Това са глупости. На мен не ми струва нищо.
Ето каква била работата. Кристина не се молеше и не паразитираше, той буквално й натрапваше помощта си. Съхраних това прозрение в паметта си с намерението по-късно да го обмисля на спокойствие.
Прекарахме вечерта на дивана. Поръчахме си голяма пица. Понеже и Кристина като Дани не ядеше месо, избрахме вегетарианска пица и аз взех решение да променя хранителните си навици.
Странна групичка бяхме тримата. Дани се бе изтегнал на дивана, аз бях полегнала до него с глава на рамото му, Кристина лежеше на корема му. Натъпкахме се с пица до отказ, погълнахме огромни количества разхладителни напитки. Обикновено Дани внимаваше много да се храним здравословно, от време на време обаче го удряше през просото. Изгледахме две комедии на DVD и за малко да паднем от дивана от смях.
Към полунощ събрахме сили да си легнем. Отидохме в банята тримата. Изобщо не се изненадах, че Кристина се разсъблече пред Дани. Изми си зъбите само по бикини и потниче. Кръговото движение на ръката й предизвика весело подскачане на гърдите й. Дани също се съблече, застана пред другата мивка по боксерки и сиво-бяла тениска на Армани и също си изми зъбите. Погледите ни се срещнаха в огледалото. Синьо, зелено и кафяво. Всички цветове бяха застъпени. Наблюдавах Дани, докато си изваждах четката за зъби. Дори да е гледал гърдите на Кристина, го е направил толкова незабележимо, че не успях да го заловя на местопрестъплението. Отидох да се преоблека в спалнята. Всичко си имаше граници.