Той кимна кратко и потъна в мислите си. След малко каза:
— Аз те обичам истински, Дъки.
— И аз те обичам.
Той ми обърна гръб, за да угаси лампата.
— Дани?
— Какво?
— Защо ме излъга за родителите си?
Той въздъхна, седна в леглото и ме погледна.
— Лъжата е много по-лесна от истината. Съжалявам.
— Значи и двамата са живи?
— Да. Не е имало злополука.
И аз седнах и докоснах лявата му буза.
— И това ли беше лъжа?
— Не. Наистина се случи, но не беше по недоглеждане. Бащи ми нарочно ме удари с бутилката в лицето. Версията със злополуката беше за пред болницата. Зашиха ми раната с дванайсет шева.
— Защо го е направил?
— Същата вечер се скарахме жестоко. Той беше пиян до козирката, аз знаех, че е по-добре да си замълча, но от дума на дума се стигна до спор и в гнева си той ме удари.
Представих си как е изглеждал родителският му дом и по гърба ми пролази ледена тръпка. Колко омраза беше необходима, за да удариш човек с бутилка? Да не говорим, че този друг човек е собственото ти дете!
— На колко години беше тогава?
— На тринайсет.
— Версия за болницата — повторих шокирана. — И за външните хора. Каквато бях аз тогава.
— Точно така — призна той. — Винаги трябва да пазим красивата фасада. Това е страшно важно. Научил съм го много рано в живота си.
— Има ли още нещо, което би трябвало да знам?
Сама не знаех откъде се взе този въпрос. Беше очевидно, че Дани има тайни от мен. За да се защити, както твърдеше Кристина. Лека-полека обаче започвах да проумявам, че той пази тайните си, за да защити мен.
— Да — отвърна той бавно и замислено. — Има още нещо и аз ще ти го кажа. Само не днес.
— Защо не?
— Първо трябва да се подготвя — обясни той. — Не мога да ти го разкажа ей така, на прима виста. Освен това за днес получи достатъчно информация.
— Просто ми го кажи — настоях.
Той угаси светлината, легна и вдигна завивката до раменете си.
— Лека нощ, Дъки.
— Лека нощ — отговорих натъртено. Изчаках няколко минути, после също си легнах и се плъзнах към него. През цялото време му се бях увесвала на шията, така че вече нищо нямаше значение. Внимателно мушнах ръка под неговата завивка. Той явно бе очаквал да го направя, защото моментално улови ръката ми, преплете пръсти с моите и притисна ръката ми върху матрака. Стана ми ясно, че няма да ме пусне чак до утре сутринта.
В края на следващата седмица мама и дядо имаха рожден ден, така че Дани и аз прекарахме цялата събота при баба и дядо с цялото ми семейство. Опасявах се, че веселата бъркотия и чуждите хора ще му дойдат твърде много, ала отново се излъгах в него. Не само, че не му пречеше, а даже му хареса. Моите роднини го харесаха, той беше готов да слуша с часове разказите на възрастните и аз многократно се запитах откъде взема това безкрайно търпение. Направи ми впечатление колко много обича децата, а и симпатията беше взаимна. Постоянно му носеха играчки, водеха го в градината или лудуваха заедно. Внезапно си го представих като баща на семейство.
Докато аз се радвах, че най-сетне е дошла вечерта и можем да се върнем в дома му, защото главата ми бучеше и копнеех за спокойствие, той беше в прекрасно настроение и ако го бях помолила, навярно щеше всеки уикенд да участва в семейните сбирки. Изведнъж осъзнах болезнено колко му липсва семейството. Запитах се каква ли е била майка му — тя очевидно съществуваше. Дали поддържаше връзка с нея? Имаше ли братя и сестри? Не исках да вярвам, че живее в Германия съвсем сам. Взех твърдото решение при първия удобен случай да го попитам за майка му и да настоявам да се запозная с нея.
Измислихме си ритуал на заспиване, с който Дани се справяше много добре. Лягахме си и разговаряхме известно време, после аз се обръщах на лявата си страна, а той заспиваше с корем, опрян в гърба ми. Обикновено Дани протягаше дясната си ръка през бедрото ми и преплиташе пръсти с пръстите на дясната ми ръка. Така се сдобиваше с пълен контрол върху мен и не се притесняваше, че ще го докосна някъде, където не бива. Не знам дали през тези уикенди, които прекарах при него, изобщо е спал. Ако е заспивал, сигурно не е спал дълбоко, докато аз всяка сутрин се будех в същата поза, в която бях заспала. Той не ме освобождаваше нито за момент.
АВГУСТ 2000
Горещата събота започна спокойно. Рано сутринта заминах с Лайка към моята конюшня. Дани отиде първо да тича, а после на тренировки в центъра за бойни спортове.
По обед откарах кучето при родителите ми и се върнах при Дани сама. Лайка бе толкова изтощена от горещината, че не ми се щеше отново да я влача със себе си. Двамата с Дани излязохме на разходка с Мая. Само на кратко разстояние, защото беше прекалено горещо. Прекарахме остатъка от следобеда под голямата липа край ограденото място за понитата. Питахме се дали да не идем на басейн, но мързелът победи. Задоволихме се да ядем сладолед от бензиностанцията, да си топим краката в потока и да слушаме музика. Трябваше ми време да свикна с музикалния вкус на Дани. Или ми надуваше главата с ужасно мрачна епика, която според него никога не гърмеше достатъчно силно, или слушаше английски балади с дълбокомислени текстове. Понеже често не разбирах какво искат да кажат — или заради езиковата бариера, или просто защото бях твърде повърхностна, — той ми обясняваше смисъла или се опитваше да води с мен философски разговори.