Хапнахме в малка кръчма и прекарахме остатъка от вечерта на дивана — въпреки горещината или може би тъкмо защото беше толкова горещо. Кристина бе заминала при някаква приятелка още в петък следобед и щеше да се върне чак в неделя. Според собствените й изявления тя много държеше да прекарва повече време с Наташа, но според мен намерението й беше да ни остави насаме, колкото е възможно по-дълго.
Гледахме „Матрицата“. Дани се беше излегнал по гръб. Често се улавях как го зяпам скришом, вместо да следя объркания филм. Дани се смееше тихичко. Не бях в състояние да проумея комичното във филма, но неволно се засмивах заедно с него. Както винаги. Той ме бе омагьосал напълно.
Преместих се по-близо до него движейки се на колене, и нежно помилвах русите косъмчета по загорялата му ръка. Той обърна глава и ме погледна пронизващо. Сърцето ми пропусна един удар, стомахът ми се сгърчи болезнено. Дани разтвори приканващо лявата си ръка и се почука по гърдите, за да ми даде да разбера, че иска да легна върху него. Направих го. Положих глава на рамото му и той ме прегърна. Устните му нежно докоснаха челото ми, пръстите му пригладиха няколко кичура назад, за да открият лицето ми. Веднага настръхнах, по гърба ми пробяга сладостна тръпка. В очакване обърнах глава към него, устните ми потърсиха неговите и той отговори на съкровената ми целувка.
Тази вечер би било перфектно, помислих си. Тина отсъства, ние сме съвсем сами.
Малко по малко се плъзгах върху него, докато страстната целувка продължаваше. Посегнах към тениската му и се опитах да я сваля. В същия момент Дани се отдели от мен и се усмихна.
— Трябва да спрем.
Защо?
Упорито пъхнах ръка под тениската му, готова да продължа. Той улови ръката ми и решително я върна върху бедрото ми.
— Не — отсече любезно, но енергично.
Търпението ми беше на свършване.
— Защо не позволяваш да те докосвам?
— Защото не искам.
— Страхотно — изръмжах. — А какво би казал, ако аз не ти позволявам да ме докосваш?
Той вдигна ръце.
— Няма проблем. Няма да го правя повече.
Въздъхнах и сложих ръка на рамото му.
— Дани — подхванах, — не исках да кажа това. Работата е там, че все някога трябва да поговорим по тази тема.
Той не реагира. Всъщност не — скръсти ръце на гърдите и се затвори пред мен.
— Сигурно е заради онова, което ти е правил баща ти.
Дълбоко в себе си знаех отговора, но думите ми прозвучаха като въпрос.
Той ме погледна с внезапно разширени очи. Стана рязко и излезе от дневната. Поклатих глава, станах и го последвах. Намерих го да седи на леглото в спалнята и да се взира през прозореца.
— Дани — започнах отново, — вече знам какво е станало. Той е злоупотребявал с теб.
— Злоупотребявал? — прозвуча студено и подигравателно гласът му.
Проклятие, не биваше да подхващам тази тема!
Дай му още малко време…
Дани скочи и се заразхожда напред-назад из стаята.
— Злоупотребявал — повтори той пренебрежително, сякаш думата не бе достатъчно изразителна за онова, което му е било причинено.
— Той ме изнасили — кресна ми внезапно Дани.
Имах чувството, че падам от неизразима с думи височина. Да предполагаш нещо и да го чуеш произнесено съвсем ясно са две коренно различни неща.
— Разбираш ли? — кресна отново Дани. — Той ме изнасили! Насилваше ме отново и отново. В продължение на повече от две години. Мама знаеше, но не предприе нищо. Нищо!
— Може би изобщо не е подозирала…
— Напротив! Знаеше. Отлично знаеше какво прави баща ми. Той прекарваше в стаята ми часове, понякога оставаше през цялата нощ. Тя ни чуваше. Той ми крещеше, аз плачех, виках я, умолявах я да направи нещо. Тя се правеше на глуха. Пренебрегваше ме. Криеше се в някаква своя реалност.