Дани тичаше из стаята като тигър в клетка, отново и отново заравяше ръце в косата си. Ругаеше тихо на английски.
— Защо изобщо ти го разказвам? — изфуча внезапно срещу мен. — И без това си го знаела.
— Навярно защото ще ти стане добре, ако го разкажеш. Защото само така ще намерим начин да го преодолеем.
Дани изпухтя презрително.
— Разказах го пред съда. Безкрайни разпити. Казах го на абсолютно чужди хора. Знаеш ли как се чувства човек в това положение? Седях в съдебната зала и се чувствах виновен, докато баща ми се хилеше като глупак, сякаш е имал пълното право да се отнася така с мен.
Без предупреждение ритна гардероба. Беше само по чорапи, но дървото се натроши на парчета. Явно не му беше достатъчно, защото продължи да рита страничната стена, докато гардеробът рухна.
Седях безпомощно на леглото и се взирах в ръцете си, докато той изливаше болката си. Внезапно се зарадвах, че съм оставила Лайка при родителите си. Дани щеше да я стресне до смърт с необичайно агресивното си поведение.
— Май ще ми трябва нов гардероб — рече той, отново напълно спокоен. — Ще дойдеш ли в понеделник с мен да изберем нещо?
— Естествено.
Дани въздъхна и седна по турски в другия край на леглото. Погледът му бе устремен към въображаема точка на стената. Няколко пъти пое дълбоко дъх и издиша.
— До десетата ми година животът протичаше съвсем нормално — започна да разказва той. — После допуснах грешка и мама направи спонтанен аборт…
— Момент! — прекъснах го. — Ти си направил грешка и заради това майка ти е преживяла спонтанен аборт, така ли? Как е възможно?
Какво ли му бяха наговорили?
— Не ме прекъсвай — помоли той. — Просто ме слушай, окей? По-късно ще задаваш въпроси.
— Окей!
Захапах устните си и замълчах, а той продължи:
— След аборта на мама се преместихме в Германия и баща ми започна да пие. Не намери сили да преодолее загубата на сина си, освен това мразеше да живее в Германия. И за двете обвиняваше мен. Ставаше все по-недоволен и се давеше в алкохола. После започна да обикаля насам-натам и да си купува проститутки. Млади мъже, почти деца, които му се отдаваха за малко пари. Мама знаеше, двамата се караха, въпреки това баща ми все по-често водеше някого вкъщи. Все по-често, все по-млади, правеше секс с тях в спалнята. Мама винаги намираше оправдание за поведението му. Наричаше момчетата просто приятели.
Дани замлъкна за миг и затвори очи. Страшно ми се искаше да допълзя до него и да го прегърна, ала не посмях. Пръстите му трепереха. Най-сетне продължи да говори:
— Не бях навършил единайсет, когато баща ми за пръв път дойде в леглото ми. Да се погушкаме, така го наричаше. Принуди ме да ме докосва навсякъде. Каза, че трябва да го оставя да прави, каквото иска, в противен случай щял да продължи да води вкъщи други момчета, майка ми щяла да се разсърди и да се разведе с него. Тогава щели да ме отведат в дом… и така нататък. Постепенно нещата се задълбочиха. Караше ме и аз да го опипвам, а после започна да ме насилва. Заплашваше ме, че ако не се подчинявам, щял да го прави с мама, а аз със сигурност не бих искал да причинява болка на майка ми.
Не знаех какво друго да направя, освен да клатя глава с отворена уста.
— Ясно ти е, надявам се, колко коварно се е държал с теб?
— Да, днес го знам. Тогава си мислех, че съм длъжен да защитя мама. Затова не се противях. Всъщност нямах избор, освен че непрекъснато бягах от къщи. Умолявах мама да ме последва, но тя отказваше. Вместо това баща ми ме връщаше, отново и отново, и всичко продължаваше постарому. — Дани ме погледна несигурно. — Искаш ли да ме изслушаш докрай, или да спра дотук?
Мили боже, какво още трябва да чуя?
— Искам да знам — прошепнах и затворих очи, за да се подготвя за идващото.
— Идваше в стаята ми и ме събличаше. Понякога ми връзваше ръцете с въже зад главата и ме опипваше навсякъде. Не само с ръцете, а и с уста, с език, с неговия…
Не можа да изрече думата, само при мисълта за това се потърси. Неволно се запитах колко голяма е вредата, нанесена от баща му, дали поне част от нея може да бъде поправена.
В главата ми се гонеха картини. Картини, които не исках да виждам и от които нямаше да се отърва цял живот.
— Леглото ми беше с две дървени греди — продължи Дани. — Той ми заповядваше да легна по гръб и да се хвана за гредите. Забраняваше ми да се движа, трябваше да го оставя да прави, каквото иска. Не се получаваше. Желанието ми да се обхвана с ръце, за да се изплъзна от докосванията му, беше твърде силно. Често изпусках гредите и тогава той ме биеше. После започвахме отначало. Би могъл просто да ме върже, но така му доставяше повече удоволствие. Когато най-сетне си тръгваше, ми заповядваше да не мърдам. Подчинявах се. Често лежах така с часове. Защото понякога той оставаше зад вратата и подслушваше. Чуеше ли, че се обръщам, влизаше и ме пребиваше. С тояга или с въже.