Той се отдръпна от мен, готов да побегне, направи крачка назад и опря гръб в стената. Последвах го и той ме помоли с треперещ глас:
— Не ме затваряй в ъгъла.
Освободих му пътя и го потеглих за лакътя към средата на стаята.
— Днес ще се наложи да ми имаш доверие — пошепнах аз, притиснала устни о шията му.
— Колата — промърмори той. — Трябва да паркирам колата ти.
Последният му отчаян опит да спре неизбежното.
Бавно го поведох към спалнята.
— Майната й на тъпата кола!
През отворения прозорец влязоха ярка светлина и птичи песни и ме събудиха. Примигнах сънено срещу светлината. В следващия миг осъзнах, че главата ми почива върху гърдите на Дани. Веднага се смъкнах надолу и поех дълбоко дъх. Изпълни ме сладостно, топло усещане за щастие. Пожелах си с цялото си сърце този миг никога да не свършва. Равномерното му дишане ми издаде, че още спи, и аз се възползвах от възможността да го разгледам несмущавана. За кой ли път се запитах как е възможно човек да е толкова красив, и то безнаказано. Всъщност, като си помислих, той не беше безнаказано красив.
Любовната нощ изобщо не беше груба и безчувствена и причината вероятно беше главно в това, че той се въздържаше напълно и предостави командването на мен. Факт, който приех като голямо, много голямо доказателство за доверие. Въпреки това през цялото време държеше ръцете ми вдигнати и опрени върху леглото. Пусна ме едва когато се отдалечи от мен достатъчно, за да се чувства горе-долу сигурен. Обстоятелство, което изобщо нямаше да ме смущава, ако не беше толкова мъчително да не го докосвам. Не бе свалил тениската си от снощи. Два пъти се опитах да го съблека, но той се отбраняваше решително. Предпазливо го помилвах по гърдите. Платът между нас ми пречеше, копнеех да докосвам голата му кожа. Въпреки че милувката беше съвсем лека, той се стресна и веднага отвори очи. За момент ме погледна объркано, после погледът му омекна.
— Добро утро — промърмори.
— Добро утро — отговорих, целунах го по бузата и помилвах рамото му с върховете на пръстите си. Той изръмжа доволно и обърна към мен вътрешната страна на ръката си, за да продължа милувката. Усетих как се разтрепери от удоволствие и сърцето ми направи радостен скок.
— Защо си още в леглото?
Вече беше осем — обикновено по това време бе отишъл да тича или да тренира.
— Толкова ми беше хубаво — промърмори той и се протегна с удоволствие.
Сякаш ми даде сигнал. Седнах и се наведох над него.
Той отговори на целувката ми, ала когато сложих ръка върху бедрото му, се надигна рязко.
— Случилото се през нощта не бива да се повтаря. — Очите му потърсиха моите и ги приковаха. — Чуваш ли? Твърде е опасно!
Бързо сложих пръст върху устните му.
— Не казвай нищо. Не разрушавай мига, моля те.
Дани млъкна веднага. Не разбирах какъв е проблемът. Всичко бе минало добре, много по-просто, отколкото си мислех. Прибрахме използвания кондом в пликче, вързахме го и го изхвърлихме в кошчето за отпадъци в банята. След това си измихме ръцете, без да отроним дума за този неромантичен акт. Аз дори бях успяла да не помисля нито веднъж за болестта. Затова пък сега реалността ме връхлетя с огромна сила.
Дани стана неохотно от леглото.
— Отивам да паркирам колата ти, както трябва, а после ще взема душ.
Той излезе с тежки стъпки от спалнята, а на мен неочаквано ми стана гадно. Обзеха ме силни напъни за повръщане. Съзнанието за случилото се ме удари като вълна.
Дишай с корема и брой до десет!
Защо се паникьосвах толкова? Невъзможно беше да се е случило нещо. Трябваше да се овладея, преди Дани да се е върнал. Той не биваше да забележи страха ми, защото иначе никога нямаше да ме докосне. Застанах пред отворения прозорец и направих няколко упражнения от йога.
Вдишай към слънцето, издишай към кучето, вдишай към кобрата, издишай в детето…
Дани влезе в спалнята и ме огледа скептично. Стоях пред прозореца по пижама, протегнала ръце към небето. Той не каза нищо. И аз си замълчах. Видът му ме лиши от дар слово. Само с кърпа около бедрата, той търсеше нещо за обличане в купчината дъски, която до снощи беше гардероб. Не бях способна да затворя уста. Никога не бях виждала Дани гол. Той се ухили подигравателно и вдигна въпросително едната си вежда.
— Всичко наред ли е? — попита и ме погледна предизвикателно.
Този човек напълно осъзнава въздействието си върху жените, стрелна се през главата ми. Знаеше, че е достатъчно да щракне с пръсти и всички момичета ще се захласнат по него. Обаче Кристина беше права — Дани не щракаше с пръсти. От снощи вече знаех защо.