Неволно се усмихнах.
— Няма за какво да ми благодариш. — Погледнах я в очите. — Честно казано, не го направих за теб.
— Логично — кимна тя. — Въпреки това съм ужасно щастлива. Моля те да не му се сърдиш, че не ти е казал по-рано. Той искаше да ти каже още в самото начало, но Йорг и аз непрестанно му внушавахме да не го прави. Отчаяно искахме този път да се получи.
— Аз не му се сърдя, Тина — уверих я. — Достатъчно често ме е предупреждавал, стараеше се да ме държи далече от себе си. Искам да остана с него.
— Благодаря ти — повтори тя. — И затова, че ме прие. Друга жена със сигурност би поискала от него да избере между двете.
— Ако го бях изправила пред избор, Тина, той щеше да избере теб. Никога не би предпочел мен!
Тя ме измери с изпитателен поглед, сякаш размисляше дали да ми каже истината.
— Отначало навярно е било така — призна след известно време, — но това време отмина и ти го знаеш много добре. Ако сега поискаш от него да реши, изборът ще падне върху теб.
Помислих върху думите й и установих, че има право.
— О, Тина! — казах и улових ръката й. — Никога не бих го принудила да избира между нас. Не искам да го принуждавам за нищо. Как бих се осмелила?
Погледът й остана все така изпитателен.
— Той ти е разказал всичко, нали? Цялото си минало?
— Да, така мисля.
Или поне се надявах, че съм научила всичко.
Тя изглеждаше доволна.
— Това е добре. Ще го чуеш още няколко пъти, с всички подробности. Това е важно за него.
— Винаги ще го изслушвам — обещах й. — Двамата говорите ли за това?
Тя кимна.
— Да, ние с него си говорим за всичко. Той познава моето минало, аз познавам неговото. Нямаме тайни един от друг. — Кристина млъкна за момент. — Искам да се разкрия и пред теб — заяви внезапно тя. — И аз не желая да имам тайни от теб. Ще позволиш ли да ти разкажа историята си?
Кристина се вкопчи в ръката ми.
— Разбира се, че позволявам.
Тя ме притегли по-навътре и седна с гръб към арената. Направих същото. Кристина загриза ноктите си. Явно се чувстваше несигурна.
— Не ми е лесно да говоря за това — пошепна тя, — но ще се опитам.
— Окей — отговорих. — Няма да те смущавам, просто ще те оставя да говориш.
Тя ми се усмихна благодарно.
— Странно — подхвана тя, — всички винаги казват, че няма от какво да се срамувам. Въпреки това не намирам сили да гледам човека насреща си, докато говоря за това.
Отново загриза един нокът, после втренчи поглед в пода и заговори с монотонен глас:
— Бях на седем, сестра ми на десет. В началото мама не знаеше нищо. Баща ми я изчакваше да излезе. Всеки четвъртък вечер тя се срещаше с приятелките си, а той идваше и ни отвеждаше в спалнята. Отначало се занимаваше само с Каролине, а аз трябваше да се съблека гола, да седна на стола до леглото и да гледам. По-късно започна да опипва и мен, пъхаше пръсти между краката ми, принуждаваше ме да го докосвам, завираше ми оная си работа в устата. Но спеше само със сестра ми. Един ден обаче тя избяга и останах само аз.
Много исках да попитам защо сестра й не я е взела със себе си, но не посмях да я прекъсна. Ала Кристина отгатна мислите ми.
— Сигурно си мислиш, че такива преживявания заздравяват връзката между две сестри, но при нас се случи точно обратното. Тя ме мразеше, защото само гледах, а тя трябваше да спи с него. Когато стана на тринайсет, избяга и никога не се върна. Оттогава не съм я виждала. От този ден нататък аз отивах с него в леглото. Мама заподозря какво става, ала не предприе нищо. Престана да излиза вечер, но се откриваха други случаи, когато двамата оставахме сами. Тя отиваше на лекар, на покупки и така нататък. Често ходеше в Службата за младежта да търси Каролине, но тя остана неоткриваема. И до днес няма следа от нея.
Изведнъж по бузите й потекоха сълзи. Големите й очи се присвиха, тушът на миглите се разтече. Все още вкопчена в ръката ми, тя се взираше неотстъпно в парчето рогозка между краката си.
— Винаги трябваше да се събличам чисто гола — продължи беззвучно. — Да, моят баща никога не ме е бил, както е правил бащата на Дани, но ме снимаше. Принуждаваше ме да седна на стол и да се разкрача и ми правеше снимки от всички страни, цяла вечност…
Кристина чу да се приближават тихи стъпки, млъкна и бързо си изтри сълзите. Дани се появи неочаквано. Веднага протегна ръка към Кристина и помилва косата й.
— Наред ли е всичко? — попита загрижено.
Знаех, че той е невероятно чувствителен и притежава най-фините антени, въпреки това останах дълбоко учудена. Беше невъзможно от мястото, където тренираше, да е видял как Кристина плаче. Разстоянието беше твърде голямо, двете седяхме с лице към стената. Въпреки това дойде при нас, сякаш някой го бе повикал. Емоционалната връзка между двамата беше толкова силна, че сигурно бе усетил или поне предугадил болката й.