— Всичко е наред — уверих го аз и с поглед му дадох да разбере, че може да си върви. — Кристина само ми разказва…
Дани разбра веднага, кимна ми и изчезна също така бързо, както се беше появил.
— Принуждаваше ме да нося обувки с висок ток и да си слагам сутиените на мама — продължи през здраво стиснати зъби Кристина. — Бяха ми твърде големи, но той ме намираше страхотна, докато се разхождах с тях. И пак ме снимаше…
Палецът й вече кървеше, но тя не престана да го гризе. Затворих очи. Бях повярвала, че след разказа на Дани вече нищо не е в състояние да ме разтърси, но разбрах колко съм се лъгала.
— Майка ти предприе ли нещо? — попитах тихо.
Кристина кимна.
— След три години най-после проумя какво се случва. Раздели се с него и замина с мен. Оттогава обаче ме мразеше. Защото бях разрушила брака й и защото сестра ми бе избягала.
Изпухтях гневно. Невероятно. Би трябвало да се предположи, че майката ще държи безусловно на детето си.
— Бях на края на силите си. Вътрешно се чувствах мъртва. Започнах да си нанасям рани с бръснарски ножчета, просто за да усетя, че съм още жива. Понякога даже слагах сол в раните, за да засиля паренето. На четиринайсет избягах — продължи да разказва Кристина. — Размотавах се на гарата, почнах да вземам дрога. Първо хашиш, но много бързо минах на хероин. И тогава се завъртях в омагьосан кръг. За да си набавя хероин, отивах в леглото с разни гадни типове. Те ме отвращаваха, затова увеличавах дозата хероин. Тогава бях твърдо решена никога да не правя секс без заплащане. Сексът беше нещо ужасно. Щом се налагаше да го изтърпя, поне да спечеля малко пари. По някое време Службата за младежта ме намери, но аз пак избягах. И така няколко пъти. Предложиха ми жилищна група и място в терапевтичен курс за тежко травматизирани деца. Изобщо не се мярнах в жилищната група, обаче отидох в групата за самопомощ. Там се запознах с Дани.
Тя ме погледна втренчено. Очите й бяха зачервени от плач.
— Навярно той ми спаси живота. Задържа ме, даде ми опора. Станахме приятели. Прати ме на терапия за отказване от наркотиците, отведе ме в затворената жилищна група. Повдигна обвинение срещу баща ми и ми помогна да изляза срещу него. Дадоха му шест години, само шест. — Тя преглътна отчаяно. — Можеш ли да си представиш? Само шест години! Така и не успяха да докажат, че е злоупотребявал със сестра ми, моите снимки също не се намериха. Фактът, че съм повдигнала обвинение след много години, още повече затрудни нещата. Нищо чудно, ако покаже добро поведение, да излезе от затвора преди изтичането на присъдата.
За кратко мислите ми се отклониха към Дани. След края на ужасния кошмар със съдебния процес срещу баща му е трябвало отново преживее цялата тази гадост с Кристина. Тя затвори очи, изтри си лицето с две ръце и продължи:
— След две години се нанесох при Дани. Бях се отървала от наркотиците, поне така си мислех, въпреки това в началото на миналата година той ме затвори за осем месеца в клиника за отвикване от наркоманията. Мразех го, умолявах го да не ме праща там, заплашвах да сложа край на приятелството ни, но той не се отказа. Днес съм му благодарна за това. След лечението бях напълно чиста, но той продължи да се грижи за мен и тази година отново ме заведе в клиниката. За да отвикна окончателно. Но ти вече знаеш.
Внимателно я притеглих към себе си, зарових лице в косата й.
— Благодаря ти, Тина — пошепнах. — Благодаря, че ми разказа всичко. Още от самото начало желаех да стана част от вас.
Тя се откъсна рязко от прегръдката ми и ме погледна изумена.
— Ти отдавна си част от нас, Джесика. Междувременно и ти като Дани принадлежиш към моето семейство. Обичам те.
Засмях се и отново я прегърнах.
— Аз също те обичам, Тина. — И след кратко мълчание добавих: — Обичам Дани. С цялото си сърце. Не бива да се тревожиш за него. Никога няма да го оставя сам. Обещавам ти. Все едно какво ни очаква, ще остана с него.
И двете ми твърдения отговаряха на истината. Обичах Тина и главно обичах Дани. Щях да извървя с него пътя му до края, дори това да беше последното, което щях да направя в моя иначе незначителен живот.
През цялата седмица ми беше трудно да се съсредоточа върху работата си. Поради това приключих по-рано и отидох на езда, преди да се прибера при Дани. Шумно отключих вратата и влязох в коридора. Макар да бях твърдо убедена, че той си е вече вкъщи, Дани не излезе да ме посрещне, което беше твърде необичайно за него.