— На колко сте години, господин Тейлър? — попита тя и положи усилие да не го зяпа. Нещо у него я дразнеше.
По дяволите, Ерика, той може да ти е син! — напомни си тя.
— Скоро ще стана на двайсет и една. Според вашата статистика почти ми е дошло времето да умра.
Лицето му си остана безизразно, ала не бе в състояние да скрие цинизма в гласа си. Ерика не позволи да я извадят от равновесие. Беше свикнала с подобни реакции.
— Както казах, това е само ориентир. Болестта може да протече съвсем различно. Какво правите в момента, за да удължите латентната фаза? Вземате ли АЦТ?
— Вече не — отвърна сухо той. — Преди години започнах, но не ми понесе. Залагам на здравословното хранене и спортуването и засега се справям добре. На път съм да преобърна статистиката.
На устните му се мярна усмивка и отне остротата на думите.
— Как изглеждаше последната ви кръвна картина?
— Много добре! Бихте ли ни разказали по-подробно за опасностите от заразяване?
— Разбира се. — Ерика се покашля и го погледна строго. — Надявам се, че при полово общуване използвате предпазни средства?
— Не сме чак толкова тъпи.
— Е, добре, господин Тейлър, щом знаете всичко, какво точно искате да чуете от мен?
Този тип я изнервяше. Дори най-красивите мъже нямаха право да си позволяват всичко.
Той хвърли обвинителен поглед към приятелката си.
— Кажете ми нещо, което не знам. Не, по-добре кажете на нея, че дори при най-голяма предпазливост не е изключена зараза!
Аха! Истината изкристализира бавно. Жената беше движещата сила зад посещението им. Ерика неволно се усмихна. Внезапно изпита съчувствие към двойката. Дениъл бе искрено загрижен за приятелката си, следователно беше много по-добър от мъжете, за които бе мислила преди идването му. Мъжете, от които искаше да предпази дъщеря си. При среща с такива двойки тя им обясняваше със силно драматичен тон, че трябва да са много, безкрайно предпазливи. Нарочно преувеличаваше, за да събуди страха им и да раздруса съзнанието им. Сега се налагаше да промени тактиката. Тук беше налице повече предпазливост, отколкото беше нужна, и Ерика най-неочаквано почувства, че не би било зле да разхлаби примката.
— ХИВ се предава относително трудно. Риск от зараза съществува само когато инфектирани телесни течности влязат в досег с рани или лигавици. Към тези телесни течности принадлежат главно кръвта, спермата и влагалищната течност. Най-често вирусът се предава чрез секс между мъже, осъществен без предпазно средство. Съвместният живот със заразено лице е абсолютно безопасен. Разрешено е всичко — от спането в едно легло до целувките с език. Съвместното ядене и пиене е безопасно. Половото общуване със стабилно предпазно средство също не е рисковано. Оралният секс без предпазно средство крие незначителен риск, нужно е да се избягва гълтането на телесни течности. Забранено е единствено общото ползване на самобръсначки или четки за зъби, а това е по-скоро общовалидна предпазна мярка. Излезе ли на въздух, вирусът умира почти веднага.
Джесика хвърли тържествуващ поглед към Дениъл и Ерика изпита чувството, че с голяма радост би му се изплезила. Той обаче не хареса обясненията й.
— Не е ли лекомислено да правим секс предвид всички тези опасности? — Дениъл вдигна въпросително вежди. — Това е груба небрежност!
— Не, в никакъв случай! — отговори Ерика и поклати глава.
Длъжна съм да ги успокоя, каза си тя.
— Макар да сте ХИВ-позитивен, вие имате право на нормален живот. От гледна точка на правото дори не сте задължен да кажете на партньорката си за инфекцията.
— А после, когато я заразя, ще ми потърсят сметка.
— Не, ако всичко, което правите, става по взаимно съгласие. Не рисувайте дявола на стената. Повечето заразявания се случват при наркозависими лица. Половото общуване при хетеросексуални двойки крие значително по-малък риск от зараза, отколкото, да кажем, преливането на кръв. Ако се случи кондомът да се скъса, не се паникьосвайте — ХИВ-инфекцията е малко вероятна и с много голяма вероятност може да бъде предотвратена. През следващите четири седмици партньорката ви трябва да взема медикаменти срещу ХИВ. Те препятстват засядането на вирусите в организма. Лечението се нарича постекспозиционна профилактика, накратко ПЕП. Почти винаги е успешно.
— Страхотно! — подхвърли саркастично Даниел. — Звучи чудесно! И е толкова разумно!
— Казвам ви само каква е действителността.
Младата жена изглеждаше много доволна от консултацията, докато Дениъл явно се ядоса. Този път Ерика не си направи труда да потисне въздишката си. Колкото и да се стараеше, не можеше да угоди на всички. Дали пък да не се преквалифицира и да почне да продава сувенири? Със сигурност ще има по-големи шансове да направи хората щастливи. Хвърли бърз поглед към часовника си. Малко след пет. Трябваше да вземе Ясмин.